Гюстав Доре: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: be:Гюстаў Дарэ
м абзациране
Ред 10:
}}
{{commons|Gustave Doré}}
'''Гюста&#768;в''' (или '''Густа&#768;в'''<ref>На [[френски език]] се произнася „Гюста&#768;в“, но понякога се среща транслитерирано като „Густав“.</ref>) '''Доре&#768;''' ({{lang-fr|Gustave Doré}}, 6 януари 1832 — 23 януари 1883) е [[Франция|френски]] [[художник]], [[илюстратор]] и [[гравьор]]. Бащата на Гюстав, Пиер-Луи-Христофор Доре, е строител на мостове. Доре е наричан велик илюстратор на 19 век заради ненадминатата игра на светлосенки в неговите графики.
 
На 10 годишина възраст прави илюстрации към „[[Божествена комедия]]“ на [[Данте]]. През [[1847]] г. Доре заедно с майка си се мести в [[Париж]], където е приет в лицей Шарлеман. В Париж младият художник представя на главния редактор на „Журнал пур рир“ свои илюстрации на подвизите на [[Херкулес]] и е приет като сътрудник. Албум с [[литография|литографии]] „Подвизите на Херкулес“ е публикуван през същата 1847 година.
На 10 годишина възраст прави илюстрации към „[[Божествена комедия]]“ на [[Данте]].
 
Доре така и не получава художествено образование, но прекарва времето си в [[Лувър]]а и в Националната библиотека, изучавайки картини и гравюри. Любопитна подробност е, че художникът е делял работния си ден на три части: утрото е посвещавал на [[графика]]та, обедно време се е занимавал с [[живопис]], а вечер — отново с графика. През [[1848]] година художникът става участник в салона, където излага на показ своите работи. След 4 години той прекъсва своите отношения с журналистите. По това време Доре се занимава с оформлението на булевардни издания.
През [[1847]] г. Доре заедно с майка си се мести в [[Париж]], където е приет в лицей Шарлеман. В Париж младият художник представя на главния редактор на „Журнал пур рир“ свои илюстрации на подвизите на [[Херкулес]] и е приет като сътрудник.
 
През [[1854]] година се появяват илюстрациите към „[[Гаргантюа и Пантагрюел]]“ и излиза албум с литографии „Парижки зоопарк“. През [[1855]] година излизат рисунки към „Шегаджийски разкази“ на [[Балзак]]. През [[1860]] година излизат илюстрации към „Ад“ и „Рай“ на Данте, към приказките на Шарл Перо, към „Приключенията на барон Мюнхаузен“ и към „Дон Кихот“. През [[1870]] година Доре изпълнява цикъла гравюри „Версай и Париж“, а също така оформя издание по история на Лондон и Испания.
Албум с [[литография|литографии]] „Подвизите на Херкулес“ е публикуван през същата 1847 година.
 
Доре така и не получава художествено образование, но прекарва времето си в [[Лувър]]а и в Националната библиотека, изучавайки картини и гравюри. Любопитна подробност е, че художникът е делял работния си ден на три части: утрото е посвещавал на [[графика]]та, обедно време се е занимавал с [[живопис]], а вечер — отново с графика.
 
През [[1848]] година художникът става участник в салона, където излага на показ своите работи. След 4 години той прекъсва своите отношения с журналистите. По това време Доре се занимава с оформлението на булевардни издания.
 
През [[1854]] година се появяват илюстрациите към „[[Гаргантюа и Пантагрюел]]“ и излиза албум с литографии „Парижки зоопарк“.
 
През [[1855]] година излизат рисунки към „Шегаджийски разкази“ на [[Балзак]].
 
През [[1860]] година излизат илюстрации към „Ад“ и „Рай“ на Данте, към приказките на Шарл Перо, към „Приключенията на барон Мюнхаузен“ и към „Дон Кихот“.
 
През [[1870]] година Доре изпълнява цикъла гравюри „Версай и Париж“, а също така оформя издание по история на Лондон и Испания.
 
Доре е наричан велик илюстратор на 19 век заради ненадминатата игра на светлосенки в неговите графики.
 
Доре създава гравюри-илюстрации към книги на [[Рабле]], [[Балзак]], [[Данте]], [[Байрон]], илюстровано английско издание на [[Библия]]та, [[Едгар Алън По]], [[Самюъл Колридж]], [[Джон Милтън]], [[Алфред Тенисън]], както и към няколко приказки.