Народно социално движение: Разлика между версии

Политическа партия в България, получила известност и като "Цанково движение". Създадено на 15 май 1932 след отцепването от Демократическия сговор на привържениците на проф. [[Александър Цанков]]. Възприема организационната структура и идеи на италианските фашисти, но след идването на [[Адолф Хитлер]] на власт в Германия (ян. 1933) се преориентира към германския националсоциализъм. Ратува за силна "надпартийна власт", за решаващата роля на "водача", за активната намеса на държавата в стопанския и социалния живот, за намаляване ролята на парламента в държавното управление и др. През 1933 и нач. на 1934 успява да привлече към себе си по-голямата част от членската маса на Политическия кръг "Звено", както и някои привърженици от десните кръгове в [[БЗНС]] (К. Томов) и др. Успехите в общинските избори от ян. 1934 (в които взема 11,5 % от гласовете) го подтикват към непосредствено завземане на политическата власт в страната. За целта по подобие на Бенито Мусолини от кр. на окт. 1922, Н. С. Д. планира за 20 май 1934 "поход към София", но е изпреварено от звенарите, които предния ден извършват държавен преврат. След последвалата забрана на политическите партии в страната движението продължава да води полулегален живот. Скоро следва и разцепление, като част от неговите ръководни дейци като [[Христо Калфов]], [[Иван Русев]] и др. се ориентират към сътрудничество с деветнадесетомайците. Въпреки че отделни представители на движението участват, макар и временно, в управлението на страната, неговият лидер проф. [[Алекасндър Цанков]] е държан настрана от властта поради опасенията на [[цар Борис III]] от диктаторските му прийоми и голямата близост с Берлин. В навечерието на 9 септ. 1944 движението се готви за нов държавен преврат в страната, но рязко променената обстановка след обявяването на война от [[СССР]] проваля тези му намерения, а водачът му проф. [[Александър Цанков]] бърза да избяга от страната. След 9 септ. 1944 привърженици на движението формират конспиративни групи против отечественофронтовската власт, но бързо са ликвидирани. Печатни органи: в. "Демократически сговор" (Цанков), в. "Нова България", в. "Слово".▼