Александър III (Русия): Разлика между версии

Александър III наследява трона след убийството на баща му Александър II при атентат, организиран от организацията [[Народна воля (организация)|Народна воля]]. Възползвайки се от обществените реакции след убийството, Александър III предприема рязък обрат във вътрешната политика, отказвайки се от либералния курс на баща си. Под влиянието на Константин Победоносцев той отменя някои от реформите от предишните години и изоставя плановете за въвеждане на [[конституционна монархия|конституционно управление]] в Русия. Премахната е автономията на университетите, образованието е поставено под строг контрол от страна на правителството и [[Руска православна църква|Руската православна църква]], като достъпът на бедните слоеве до него е ограничен. Етническите и религиозни малцинства са подложени на преследвания, а през [[1882]] са приети антисемитските [[Майски закони]]. Въведеното при Александър II ограничено местно самоуправление е премахнато.

 

 

Александър III прави опити да наложи консервативно управление и в България. Той подкрепя отмяната на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] от княз [[Александър Батенберг]] през [[1881]] и се противопоставя на [[Съединение на България|Съединението на България]] през [[1885]]. През 1886 Русия инспирира [[Преврат в България (1886)|държавния преврат]], довел до абдикацията на княза, а през следващите години организира още няколко опита за насилствена смяна на властта в страната, като дори заплашва с пряка военна намеса. Съпротивата на българското правителство срещу руския натиск довежда до прекъсване на дипломатическите отношения между двете страни. Русия признава избора българския княз [[Фердинанд I|Фердинанд]] едва след смъртта на Александър III.