Венерн: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Alexbot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: hr:Vänern
м мерни единизи на лат, членове, мънички
Ред 1:
: ''За другите шведски езера с име '''Венерн''' вижте [[Венерн (пояснение)|пояснителната страница]].''
 
'''Венерн''' (на [[шведски език|шведски]] ''Vänern'') е най-голямото езеро в [[Швеция]], както по площ (5648 кмkm<sup>2</sup>), така и по обем (153 кмkm<sup>3</sup>). То е третото по големина в [[Европа]], след [[Ладожско езеро|Ладожското]] и [[Онежско езеро|Онежското]] езера. Средната му дълбочина е 27 мm, а най-голямата е 106 мm.
 
== Географско положение ==
[[Картинка:Lake_Vänern_details.png|мини|250px|right|Карта на Венерн]]
 
Венерн се намира в южната част на Швеция, [[Йоталанд]]. Полуостров Вермландснес (Värmlandsnäs) разделя езерото на две части. Западната се нарича Далбошьо (Dalbosjö) с бряг основно във [[Далсланд]]. Източната се нарича Вермландшьон (Värmlandsjön, Вермландското езеро), защото голяма част от брега е във [[Вермланд]]. ЮжнияЮжният бряг на езерото принадлежи на [[Вестерйотланд]].
 
ОсновнияОсновният [[приток]] е [[река]] [[Кларелвен]] (Klarälven), която се влива близо до [[град]] [[Карлстад]] на [[север]]ния [[бряг]]. ОттокаОттокът на Венерн през Йотаелв е част от канала Йота, свързващ [[Ботнически залив|Ботническия залив]] с протока [[Категат]] през цяла Швеция.
 
Карлстад е първияпървият град във Вермланд, получил статута на ''Кралски град'' на 5 март 1584 от дук Карл (впоследствие крал Карл IX), чието име носи. Други големи градове по крайбрежието са [[Мариестад]], [[Кристинехамн]], [[Лидшьопинг]], [[Венершбори]], [[Омол]].
 
== Природа ==
[[Картинка:Hjortens Udde, lake Vänern Sweden, 2003-04.jpg|мини|left|150px|Изглед към Венерн от Йортенс Уде]]
АрхипелагаАрхипелагът Дюро около едноименния остров е със статус на национален парк. ПланинскияПланинският масив Кинекюле на югоизточния бряг привлича много туристи.
 
== Биоразнообразие ==
 
Венерн е обитавано от разнообразни видове риби. Въпреки, че има масивна кампания за съхранение на биоразнообразието, чрез ограничаване на риболова и запазване на околната среда, все още е разрешен спортнияспортният риболов от брега на езерото или от лодки (с известни ограничения максимум от три едри риби на човек за ден). ТърговскияТърговският риболов изисква официално разрешение.
 
Една от най-разпространените риби е европейската корюшка ([[Osmerus eperlanus]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758)) със средна гъстота от 2&nbsp;600 екземпляра на хектар. Вторият често срещащ се вид е рипусът ([[Coregonus albula]]) с гъстота около 200-300 екземпляра на хектар. Тези два вида са доминантни за източен Далбошьо.
 
Самият риболов е важна част от индустрията на градовете около Венерн. През 2001, от езерото са извадени 165 тона рипус ([[Coregonus albula]]), около 100 тона бяла риба ([[Coregonus]] spp.) и около 25 тона змиорка ([[Anguilla anguilla]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758)).
 
Във Венерн се срещат две подгрупи на езерните сьомги, гюлспонгелвска и кларелвска. И двете са уникални за езерото, тъй като са се оформили от сьомгата на [[Балтийско море]] преди повече от 9&nbsp;000 години, и никога не навлизат в морски води. В Европа има още едно езеро (Саимаа), в което се срещат езерни сьомги. И двете са големи риби, койтокоито могат да достигат на тегло до 18 кгkg. Особено показателно е, че световниясветовният рекорд за езерна сьомга принадлежи на Венерн (над 20 кг.kg).
 
Голяма част от сладководните риби на Швеция се срещат и във Венерн. Като примери, могат да се посочат: чудски сиг ([[Coregonus lavaretus]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758)), пелед ([[Coregonus peled]]), ([[Coregoni nilssoni]]), речна пъстърва ([[Salmo trutta]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758)), платика ([[Abramis brama]], Cuvier, 1816), чил-косат ([[Abramis ballerus]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758)), бабка ([[Abramis bjoerkna]]), клен ([[Leuciscus cephalus]]), мъздруга ([[Leuciscus idus]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758)), распер ([[Aspius aspius]]), уклей ([[Alburnus alburnus]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758)), лин ([[Tinca tinca]]), бабушка ([[Rutilus rutilus]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758)), Михалца ([[Lota lota]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758)), сребриста каракуда ([[Carassius carassius]]), смадок ([[Sander lucioperca]], ([[Карл Линей|Linnaeus]], 1758)), речен костур ([[Perca fluviatilis]])и други.