Македония. Етнография и статистика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 3363702 на 77.28.96.149 (б.)
Ред 10:
 
Втората част - „Статистика“ представлява подробно описание на всички селища в Македония по кази и тяхното население като абсолютен брой, етническа и религиозна принадлежност. Основният народностноопределящ белег за Кънчов е езикът, а не религията. Така за Кънчов [[помаци]]те са българи мохамедани, а не турци, а българоговорещите [[гъркомани]] - българи, а не гърци. Кънчов изобщо не взима предвид екзархийско или патриаршистко е българоговорещото население и вкарва всички в графата „българи християни“, като същото се отнася и за власите и албанците християни.
 
Целото славоговорно население во Македонија го нарекува Бугари, но во неговата книга „Орохидрографија на Македонија“ признава дека славоговорните и романоговорните македонци самите себе се нарекуваат Македонци, а така ги нарекуваат и околните народи.<ref>„Месните бугари и куцовласи, кои живет во пределите на Македонија '''се нарекуваат самите Македонци и околните народи ги нарекуваат така'''. Турците и арнаутите не се кажуваат македонци, но запрашани од каде се, одговараат: од Македонија.” цитат од книгата “Орохидрография на Македония” - Васил Кънчов, Пловдив, Печатница Хр. Г. Данов, 1911 г.</ref>
 
== Бележки ==