Обсада на Ловеч (1187): Разлика между версии

|страна1=[[Image:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|40px]][[Втора българска държава|СтредновековнаСредновековна България]]

[[Исак II Ангел]] се насочил през ранната пролет на 1188 г. към столицата [[Търново]], но за да я достигне първо трябвало да премине през [[Ловешка средновековна крепост|Ловешката крепост]]. Здравата крепост е обсаждана от византийската войска в продължение на три месеца, но единственият успех е пленяването на “жената на Асен”. Това принуждава българите да започнат преговори за мир. Според Ловешкия мирен договор между братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]] и Исак II Ангел, византийският император снема обсадата на [[Ловеч]] и признава България в тогавашните й граници, а Асен и Петър се задължават да не нападат повече земите на империята. Като гаранция за спазването на задълженията от българска страна най-малкият от братята – [[Калоян]] – заминава като заложник за Константинопол, но след около две години той сполучва да избяга.