Обсада на Ловеч (1187): Разлика между версии

|страна2=[[Image:Palaiologos-Dynasty-Eagle.svg|40px]][[Византия|Византийска имаперияимперия]]

'''Обсадата на Ловеч''' е тримесечна битка между [[Втора българска държава|български]] и [[Византия|византийски]] войни през пролетта на [[1188]] г. РезултатаРезултатът е победа за българите и мирен договор.

[[Исак II Ангел]] се насочил през ранната пролет на 1188 г. към столицата [[Търново]], но за да я достигне първо трябвало да премине през [[Ловешка средновековна крепост|Ловешката крепост]]. Здравата крепост е обсаждана от византийската войска в продължение на три месеца, но единственият успех е пленяването на “жената на Асен”. Това принуждава българите да започнат преговори за мир. Според Ловешкия мирен договор между братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]] и Исак II Ангел, византийският император снема обсадата на [[Ловеч]] и признава България в тогавашните й граници, а Асен и Петър се задължават да не нападат повече земите на империята. Като гаранция за спазването на задълженията от българска страна най-малкият от братята – [[Калоян]] – заминава като заложник за [[Константинопол]], но след около две години той сполучва да избяга.