Константин Станишев (просветен деец): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 26:
След Освобождението му е предлаган министерски пост. Отказал да го заеме. Отказал и предлагания му пост Член на създадения от Александър Батенберг държавен съвет. Като причина изтъкнал, че не одобрява суспендирането на Конституцията<ref>Доц. Борис Яновски, "От пожълтелите страници на архивите: Документ на патриотична гордост", в-к Поглед, 25 май 1970.</ref>.
 
Константин Н. Станишев и жена му Мария Владимировна Даль (1841-1903) имат една дъщеря Мария Константиновна Станишева (1879-1943). След смъртта на родителите си тя живее и учи десетина години в Швейцария и Германия. Връща се в родината в 1914 г. Интелигентна и високо образована, тя владее добре немски, френски и английски и по-слабо италиански език. По време на войната работи по болниците, след това преподава езици, превежда и е уредник в музей.
 
В 1932 г. като потомка на дворяни и дъщеря на подозрителен (от съветска гледна точка) български имигрант Мария К. Станишева бива въдворена от [[ГПУ]] на принудително местожителство в град [[Уляновск]] където преподава немски и френски език, но в края на краищата остава без работа и умира от глад<ref>[http://www.monomax.sis.net.ru/main?cmd=view&article=417&print=1 За Мария Константиновна Станишева]</ref>. Личното досие на Мария К. Станишева се съхранява в архивните фондове на Уляновския педагогически университет.
 
В град [[Луганск]] също- имародния музейград на "Владимир И. Даль", къдетосъщо има музей на негово име. Там една от дарителките е Ольга Владимировна Станишева<ref>[http://www.odnarodyna.ru/articles/3/1223.html За Ольга Владимировна Станишева]</ref> - правнучка на именития учен. От имената ѝ съдим, че Константин Станишев е имал и син на име Владимир.