Илия Хаджитошев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 8:
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
[[Файл:Prez golgota.jpg|дясно|мини|250п|Гробът на Тодор Александров, отпред в средата [[Никола Георгиев (революционер)|Никола Георгиев]] (1), [[Георги Въндев]] (2) и Илия Тошев (3).]]▼
'''Илия Тошев''' или '''Хаджитошев''' е [[българи|български]] [[революционер]], един от основателите на революционното дело в Ахъчелебийско в края на 19 век.
== Биография ==
[[Файл:Prilep Exarchist school teachers 1892-1893.JPG|ляво|мини|250п|Учителският персонал от Прилепската гимназия от 1892-1893 година. [[Антон Попстоилов]], [[Йордан Янчулев]], [[Спиро Мирчев]], [[Козма Георгиев]], доктор [[Йордан Бомболов]] (директор), [[Пере Тошев]], [[Даме Груев]], [[Георги Трайчев]] и [[Никола Смичков]]. Втори ред: [[Юрдан Попконстантинов]], [[Недялко Дамянов]], Илия Хаджитошев, Илия Иванов, Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров.]]
Хаджитошев е роден в град [[Прилеп (град)|Прилеп]]. В 1895 година завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]]. В учебната 1897-1898 година [[Българска екзархия|Българската екзархия]] го назначава за главен учител в Ахъчелебийска каза и за директор на прогимназията в [[Устово]], по препоръка на [[Българско тайно революционно братство|Българското тайно революционно братство]] в [[Солун]]. Хаджитошев основава първия революционен комитет в Устово, в който влизат свещеник [[Атанас Келпетков]], [[Дечо Стояновски]], Тодор Мавродиев, Делчо Янев, Иван Самарджиев, които по-късно стават ядро на комитета на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. Поддържа връзка със Солун чрез уреден канал през [[Соколовци|Долно Дерекьой]], където връзки са свещеник Анд. Дечев, Ив. Славов и Константин Шопов.
▲[[Файл:Prez golgota.jpg|дясно|мини|250п|Гробът на Тодор Александров, отпред в средата [[Никола Георгиев (революционер)|Никола Георгиев]] (1), [[Георги Въндев]] (2) и Илия Тошев (3).]]
В 1899 година Хаджитошев отказва да се присъедини към споразумението на [[Владимир Бочуков]] и [[Вълчо Сарафов]] да следват разпоредбите на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]] и е принуден да напусне околията.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 102 - 103.</ref> От 1899 до 1900 година е учител в [[Лозенград]] и е член на околийския революционен комитет в града. През юни 1900 година при [[Керемидчиоглува афера|Керемидчиоглувата афера]] е арестуван, осъден на 15 години и заточен в [[Паяс кале]]. Амнистиран е през март 1907 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 169.</ref>
| |||