Имеон: Разлика между версии

 

== Връзка с българите ==

 

„Ашхарацуйц“ поставя в близост до планината Емавон народът ''булх''. Според възстановката на Еремян, обитаваната от него територия е в земите в горното течение на река Оксус (днешна [[Амударя]]) край северните склонове на Хиндукуш, западните склонове на Памир и южните склонове на Алайския хребет. Западните и северните подножия на планината Имеон северно от българските земи са показани в картата на ‘Ашхарацуйц’ като населени от съседните народи [[саки]], [[масагети]] и [[хефталити]].<ref>{{cite web | last = Eremjan| first = S. T.| authorlink = Сурен Еремян| url = http://www.kroraina.com/armen_ca/map_casia_b.jpg| title = Central Asia according to "Ashharacujc" (VII c. AD)| format = JPG| accessdate = 23 януари| accessyear = 2008}}</ref> Ширакаци използва същия етноним и за българите, които по негово време обитават долините на [[Кавказ|Северен Кавказ]], а преди това са заселили и арменското княжество [[Вананд]].<ref name="Dobrev">Добрев, Петър. ''Непознатата древна България''. София: Издателство Иван Вазов, 2001. 158 стр. ISBN 9546041211</ref>

 

Сведенията на някои други историографи от античността и ранното средновековие също се използват в подкрепа на хипотезата за връзка между българите и Имеон, макар че са възможни и други тълкувания. Така [[Агатий Миринейски]], византийски автор от 6 век, съобщава, че старите земи на [[хуни]]те и другите варварски народи се намират отсам планината Имай в Азия.<ref>{{cite book | title = ГИБИ II| pages = 185}}</ref> [[Теофилакт Симоката]], историк от началото на 7 век, споменава земетресение в оногурския град Бакат, като непосредствено след това говори за чума и земетресение в Сугдайна.<ref>{{cite book | title = ГИБИ II| pages = 340}}</ref>

Вагкат съществува и днес, като малко селище носещо името Вокат в близост до гр.Ура-тюбе. Археологическите разкопки показват подем на града около 6-8 в. Строен е с тухли. Имал е двойна масивна крепостна стена с големи бойници и стражеви кули, отделяща вътрешния от външния град. Крепостта е съществувала още в 5 в. Интересен е фактът че археолозите са разкрили следи от опустошително земетресение в 5-6 в. в района на ранносредновеконото селище Канка в съседната област Чач. За връзка между оногурите и Уструшиана съобщават китайските хроники. В “Бей-ши” са посочени трите владения Ан, Унаге и Му зависими от владетеля на Кан. Във “Вей-шу” тези владения са включени в областта Цзейшуана. Според цитираният вече анализ на Л.Боровкова Цзейшуана е китайската транскрипция на Уструшана. В “Суй-шу” се дава по-пълно описание на владението Унаге: “Унаге, това е древната согдйиска земя. Титлата на владетеля е Финиши. Строевата войска е 10 000 души”. Финиши се явява китайската транскрипция на афшин – титлата на устушанския владетел. Не остава съмнение че Унаге е синоним на Уструшана, или част от нея. Всъщност Унаге е най-източната част от областта Унгус, т.е. най-източните части на Уананшана. А китайските унаге са идентични на хоногурите описано от Т.Симоката и техния град Бакат.