Антикомунизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: be:Антыкамунізм
мРедакция без резюме
Ред 4:
Марксизмът и формата комунизъм, която се свързва с него, придобива значимост през [[20 век]]. Организираният антикомунизъм се появява, като реакция на нарастващата популярност на комунистическите движения и се разгръща в различни форми с течение на времето. Консервативните [[Монархизъм|монархист]]и в [[Европа]] се съпротивляват срещу първата вълна на комунистически революции от [[1917]] до [[1922]] години (виж [[Октомврийска революция]] и [[Ноемврийска революция]]). В основата на [[фашизъм|фашизма]] и [[нацизъм|нацизма]] заляга яростен антикомунизъм, като те подбуждат страх от комунистическите революции, за да спечелят политическа власт и да унищожат комунизма през [[Втората световна война]]. [[Националист]]ите се противопоставят на комунизма в многобройни [[гражданска война|граждански войни]] по света (виж [[Испанска гражданска война]]). [[Либерализъм|Либерализма]] е характерен за външната политика на Западните сили ([[Англия]], [[Франция]] и [[Съединени американски щати|САЩ]]) в периода между двете световни войни и преобладава сред интелектуалните среди на антикомунистите през втората половина на 20 век.
 
След [[Октомврийската революция]] в [[Русия]], Марксиският комунизъм започва широко да се свързва със [[Съветския съюз]] (въпреки, че има много марксисти и комунисти, които не поддържат Съветския съюз и [[политика]]та му). Като резултат, антикомунизмаантикомунизмът и противопоставянето на Съветския съюз, стават почти едно и също нещо, особено в областта на [[външна политика|външната политика]]. Антикомунизмът е важен елемент във външната политика на [[Страните от Оста]] през 30-те години на 20 век и през [[Втора световна война|Втората световна война]] (виж [[Антикоминтерновски пакт]]), както и на [[Съединени американски щати|САЩ]] по време на [[Студената война]].
В България, понятието е използвано от [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]] с цел утвърждаване на двуполюсния политически модел в България в началото на 90-те години на XX-ти век.
 
Българският антикомунизъм след [[десетоноемврийски преврат|десетоноемврийския преврат]] има няколко особености. В България с оглед характера и произхода на жертвите на комунистическия режим в периода [[1944]]-[[1989]] се вижда, че като антикомунисти могат да бъдат описани православните християни, националистите, наричани от комунистите "великобългарски шовинисти", държавните служители до влизането на [[Червената армия|съветската армия]] в страна и бившите военни, които са елитът на докомунистическото общество. Според {{факт|някои изследователи}} [[СДС|Съюзът на демократичните сили]], създаден след [[10 ноември]] 1989 година, съзнателно подменя представата и понятието за антикомунизъм в България като не дава възможност на истински репресираните да влязат в политика след т.нар. демократични промени и свежда комунизма само до [[дефиниция]] на [[Планова икономика|планово стопанство]] (характерна и за [[нацизъм|нацизма]] и [[фашизъм|фашизма]], включително и за САЩ през някои периоди), регулирано от [[държава]]та. Така се пропуска [[факт]]а, че комунизмът в България е атеистичен, интернационален и латиноговорещ, като на всички нива в [[общество]]то се въвеждат принципите на мистичната [[конспирация]], която има свой предобраз в България в края на ХІХ век. Автентичният антикомунизъм в България след [[десетоноемврийски преврат|десетоноемврийския преврат]] се представя сериозно от някои частни лица и изолирани представители на бившия военен елит и [[Църква (институция)|църква]]та. Заради националната си обвързаност, българският антикомунизъм не намира подкрепа както от бившите комунисти и техните интелектуални и духовни наследнци, така и от външни фактори, които са заинтересовани да дискредитират комунизма с оглед силата на [[частна собственост|частната собственост]] в [[Европа]] и САЩ.
 
== Вижте също ==