== Привърженици на идеята за Балканска федерация сред другите народи ==
Влиянието на федеративната идея е силно и сред останалите балкански народи, съседи на България виден привържениек на балканският федерализъм в Сърбия е [[Светозар Маркович]], Леонидис Вулгарис от Гърция Йон Гика, [[Йон Братиану]], Николае Балческу от Румъния. В различно време и по-различен повод за Балканска федерация са се изказвали [[Лайош Кошут]], [[Джузепе Гарибалди]], [[Джузепе Мацини]], [[Уинстън Чърчил]], [[:Карл Маркс]], [[:Владимир Ленин]] и др. Споменатите тук са малка част от привържениците на федерализма на Балканите. Тези велики и прогресивни дейци са виждали Балканската федерация като единственото правелно решение на Балканските проблеми. Федеративната идея на Балканите също така взема различни форми в земите на Южните славяни тя се явява най-вече като югославянска идея, сред румънците и унгарците федеративната идея взема форма на Дунавска федерация, който трябва да замени Австро-Унгария като една голяма Централно европейска сила, която да е противовес на Германия, при Гърците пък тя се вижда като Източна федерация, която ще замени Османската империя и ще бъде своеобразно възкресение на Византия. Всяка една народност влага свойте надежди и интереси във федеративната идея, което е причина за това типологично разнообразие. Затова в заключение може да кажем,Федерализмът на Балканите е сложно и многопластово явления съчетало в себе си историческа памет, традиции и модерни идеи проникващи от прогресиращия Запад. Като политическа тенденция федерализма проявява противоречиви аспекти на империализъм или антиимпериализъм в зависимост от това на чия политика служи. Затова трудно може да се определи политическата същност на балканския федерализъм наблюдаваме сложното преплитане на иначе несъвместими тенденции. В него се съчетават и си съперничат чистия федерализъм проповядван най-често от представители на нации в неравноправно положение като харватите и българите и великодържавие отстояван като официална политика от правителствата на ново създалите се малки балкански държави.
Върху необходимостта от един историографски обзор на темата акцентира още Ботев, мисли по темата намират място в трудовете на З. Стоянов и по късно в изследванията на мнозина големи наши историци посветили изследователски усилия на Българското възраждане такива са Д. Страшимиров, Ив. Шишманов, Б. Пенев, Хр.Гандев, Ив. Унджиев.
