== Привърженици на идеята за Балканска федерация сред другите народи ==
Влиянието на федеративната идея е силно и сред останалите балкански народи, съседи на България виден привържениек на балканският федерализъм в Сърбия е [[Светозар Маркович]], Леонидис Вулгарис от Гърция Йон Гика, [[Йон Братиану]], Николае Балческу от Румъния. В различно време и по-различен повод за Балканска федерация са се изказвали [[Лайош Кошут]], [[Джузепе Гарибалди]], [[Джузепе Мацини]], [[Уинстън Чърчил]], [[:Карл Маркс]], [[:Владимир Ленин]] и др. Споменатите тук са малка част от привържениците на федерализма. Тези великихора, ивелики прогресивниисторически дейциличности са виждали Балканската федерация като единственото правелно решение на Балканските проблеми. Федеративната идея на Балканите също така взема различни форми в земите на Южните славяни тя се явява най-вече като югославянска идея, сред румънците и унгарците федеративната идея взема форма на Дунавска федерация, който трябва да замени Австро-Унгария като една голяма Централно европейска сила, която да е противовес на Германия, при Гърците пък тя се вижда като Източна федерация, която ще замени Османската империя и ще бъде своеобразно възкресение на Византия. Всяка една народност влага свойте надежди и интереси във федеративната идея, което е причина за това типологично разнообразие. Затова в заключение може да кажем, Федерализмът на Балканите е сложно и многопластово явления съчетало в себе си историческа памет, традиции и модерни идеи проникващи от прогресиращия Запад. Като политическа тенденция федерализма проявява противоречиви аспекти на империализъм или антиимпериализъм в зависимост от това на чия политика служи. Затова трудно може да се определи политическата същност на балканския федерализъм наблюдаваме сложното преплитане на иначе несъвместими тенденции. В него се съчетават и си съперничат чистия федерализъм проповядван най-често от представители на нации в неравноправно положение като харватите и българите и великодържавие отстояван като официална политика от правителствата на ново създалите се малки балкански държави.
Върху необходимостта от един историографски обзор на темата акцентира още Ботев, мисли по темата намират място в трудовете на З. Стоянов и по късно в изследванията на мнозина големи наши историци посветили изследователски усилия на Българското възраждане такива са Д. Страшимиров, Ив. Шишманов, Б. Пенев, Хр.Гандев, Ив. Унджиев.
