Обществен договор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м премести „Социален договор“ като „Обществен договор“ |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:ENC 1-NA5 600px.jpeg|мини|Теорията за "обществения договор" се появява по времето на първата [[Енциклопедия]] — книгата която [[символ]]изира френското [[просвещение]]]]
'''Социален договор''' описва широк кръг от [[теории]], които се опитват да обяснят начините по които хората в държавите поддържат социален ред. Идеята за социалния договор импликира, че хората отдават суверенитет, суверенна власт на управление - правителство или друг тип власт с цел да получат или поддържат социален ред чрез силата на [[закон]]а. Може и да се смята като споразумение на управляваните за поредица от правила, с които да бъдат управлявани.▼
'''Общественият договор''' е предимно [[право|правно]] [[понятие]], превърнато в [[теория на правото]] през [[XVII век|XVII]] - [[XVIII век]].
На база [[идея|идеите]] на [[софизъм|софистите]] [[Сократ]] и [[Епикур]], [[Томас Хобс]] приема, че хората съзнателно са приели [[държава]]та като форма на организация на [[общество]]то за осигуряване собствената си безопасност, частна собственост и лични права.
На база разработките и размислите на Хобс, [[Жан-Жак Русо]] в двете си съчинения „[[Разсъждение за произхода и основите на неравенството между хората]]“ ([[1754]]) и най-вече в „[[Обществения договор]]“ ([[1762]]) доразвива теорията за обществения договор на Хобс превръщайки я в един от трите [[постамент]]а на теорията на правото на [[Френска правна школа|Френската правна школа]] в епохата на [[Просвещение]]то и във времето непосредствено преди т.нар. [[Велика френска революция]].
'''Общественият договор''', принципа на [[разделение на властите]] на [[Шарл Монтескьо]] и теорията за [[естествени права|естествените права]] с техните [[граждански свободи]] се превръща в "трите кита", в своеобразна "[[Света Троица]]" на правната теория формирала съвременната [[система на правото]].
Непосредствено след разработките на френските класици на правото, [[Германска историческа школа|немската историческа школа]] прераствайки в [[немска правна школа]] на основата на [[Философия на правото|философията на правото]] [[Имануел Кант]] и [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел]], разработва в лицето на [[Роберт фон Мол]] и [[концепция]]та за [[правова държава]] с нейното [[гражданско общество]], залегнала в конструкцията на всички модерни държави на [[континентална правна система|континентална]] и [[пандектна система|пандектна]] основа.
▲'''
[[Томас Хобс]] (1651), [[Джон Лок]] (1689) и [[Жан-Жак Русо]] (1762) са най-известни философи на '''котракционизма''', като всеки от тях има различни виждания за типа държава, съответно [[авторитарна монархия]], [[либерална монархия]] и [[либерален републиканизъм]], а тяхната работа става основа за [[конституционална монархия|конституционалната монархия]], [[либерална демокрация|либералната демокрация]] и [[републиканизъм|републиканизма]].
== Източници ==
{{превод от2|en|Social contract|373907713}}▼
* [http://www.legaltheory.org/index.php?rid=22&id=28 ЖАН-ЖАК РУСО И ПРИНУДИТЕЛНОТО ВЪВЕЖДАНЕ В СЪСТОЯНИЕ НА ГРАЖДАНСКА СВОБОДА]
==
* [[Левиатан (Томас Хобс)]]
== Външни препратки ==
* {{en икона}} [http://plato.stanford.edu/entries/contractarianism Контракционизъм] в Станфордската енциклопедия
{{право-мъниче}}
{{политология-мъниче}}
{{социология-мъниче}}
▲{{превод от2|en|Social contract|373907713}}
[[Категория:Теория на правото]]
[[Категория:Философия на правото]]
[[Категория:Политическа философия]]
[[Категория:Социология]]
| |||