Свети Иван (остров): Разлика между версии

На Св. Иван е построен [[сонарен фар]] (42°26′19″ с.ш., 27°41′26″ и.д.), който подава [[звук]]ови сигнали и - заедно с [[фар]]а на нос [[Емине]] - показва пътя на плавателните съдове към [[Бургаски залив|Бургаския залив]].

 

 

В края на V - началото на VI в. на Св. Иван е изграден храмът „Св. Богородица“, който вероятно е бил свързан със значителен [[манастир]]ски комплекс. След значително прекъсване манастирът е възстановен през втората половина на Х век и се превръща в активен книжовен център. Обновен е значително през 1263 година, когато [[Михаил Глава Тарханиот]] построява нов съборен храм - „Св. Иван Предтеча“. Още тогава манастирът е обявен за царски, а в 1363 г. император Йоан V Палеолог издава златопечатна грамота, с която се потвърждават поземлените владения на манастира. След венчаването през 1308 г. на българския цар [[Тодор Светослав]] за Теодора Палеологина на острова, манастирът получава статут на царски. Разрушен е до основи през 1453 г. и е възстановен през 1467-1471 г. от [[монах]]а Гервасий. Турците го сравняват със земята през юли 1629 година, след нашествие на [[казаци|казашки пирати]] - за да не може да им послужи като убежище. Монасите се преместват в манастир на о. [[Халки]]. Манастирът на остров Св. Иван от началото до края е ставропигиален на цариградската патриаршия и тук са погребани след изгнание двама бивши нейни [[патриарх|патриарси]]. След 1985 г. са проведени частични археологически разкопки, които разкриват останките от двата християнски храма, библиотеката, царската резиденция и други.