Павел Калитин: Разлика между версии

През 60-те години на XIX век, веянията на „Новото време“, известно още като „епоха на велики промени“<ref name="Карпеев"/> (отмяна на крепостничетвото и с големи военни реформи), привличат Павел Калитин. На [[7 август]] [[1865]] г. талантливият 19-годишен юноша завършва с първи разряд ПавловскотоПавловския Кадетски корпус и му е присвоено първо офицерско звание [[подпоручик]]прапоршик.

Пред младия офицер се открива възможност за блестяща военна кариера в столичния [[Санкт Петербург]]. Отхвърляйки предложенията на началниците за лека служба, приема разпределение последователно в Оренбургски Линеен батальон и I-и Туркестански Стрелкови батальон.<ref name="Карпеев"/> Участва в покоряването на Средна Азия и превземането на [[Бухара]], [[Хива]], [[Коканд]] и Махрама / ([[1862]] - [[1876]] /). Награден с Орден „Свети Владимир“ IV ст. и Златно оръжие „За храброст“. Повишен във военно звание [[подполковник]] от [[1876]] г.

Бие се храбро при овладяване на [[Шипченска битка (юли 1877)|Шипченския проход]] от Предния Руски отряд / (командир, [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]] /). Загива в епичната [[Битка при Стара Загора]] срещу Централната османска армия / (командир, [[Сюлейман паша]] /) на 19 / [[31 юли]] [[1877]] г., отбранявайки [[Самарско знаме|Самарското знаме]] от обградилите го турски войници.

Подвигът му е увековечен на много картини, изобразяващи Калитин със сетни сили, намушкан с щикове, да предаде на своите другари, българските опълченци Самарското знаме. Днес на неговото име са наречени : парк и улица /в [[Стара Загора]] /; улица в : [[София]], [[Варна]] и [[Шумен]]; селос. [[Калитиново]] в [[Област Стара Загора]].