Красново: Разлика между версии

Най-старото име на селото е Кръстец, заради кръстопътя на който се е намирало. По-късно е преименувано на Кръстово, но в [[литература]]та, в „Българи от старо време“ и в турските данъчни регистри е записано като ''Крастово''. И досега, на подбив или по стара традиция, някои от околните села го наричат Кра̀стово. Причината е [[диалект]]а на околните селища. В диалекта на Копривщица, Стрелча и други съседни селища, звукът „'''ъ'''“ се изговаря като „'''а'''“: вместо м'''ъ'''ж - м'''а'''ж, вместо г'''ъ'''ска - г'''а'''ска и др. Анекдотично звучи, че когато открили банята в [[Стрелча]], на вратата нарисували [[гъска]], и питали какво е това. Ако каже г'''ъ'''ска, значи не е стрелчанин и си купува билетче, ако каже г'''а'''ска, може да се къпе безплатно, та затова на стрелчани им викат "Гасконци".Заради кръстопътното си разположение и минералния извор, селото е имало перспектива за развитие.Още през 1926 г. има одобрен кадастрален и регулационен план.В селото се заселват преселници от Македония и източна Тракия,всички семейства са оземлени с по 30 дка.В селото е имало училище, начално и основно, църква, земеделска взаимоспомагателна кооперация, две кръчми,частна и кооперативна,магазини два кооперативни, мандра, мелница, сушилни за плодове,занаятчииски работилници.В селото са живеели хора,собственици и стопани на имотите си.Орната земя се е увеличавало постоянно за сметка на посища и кории.Сега селото е типичен пример за посткомунистическото състояние на цялата ни държава.Застаряващо население.Изоставени над 90% ниви.Никъкви занаятчии.Училище сборно за пет села без пълни класове.Голяма читалищна сграда, пуста и празна.ТКЗСто разтурено до основи-илюстрация на вредност и безмозъчност.Преди имаше три цигански къщи, сега са над педесет.Вечер от циганската махала кънти от кючеци.Колкото по се утвърждаваше комунизма, толкова по се затриваше селото.Набързо построените къщи през педесетте години останаха неизмазани, сиви и грозни.Къщи построени от немай къде, не за живеене, а за пребиваване.Младите избягаха по градовете.Възрастните почти си отидоха от този свят и построените от тях къщи останаха да се разграбват и самосрутват.С комунизма приключе една епоха.Бяха унищожени исконните български традиции.В Красново повече няма да се раждат стопани земеделци, лумпенизирането и опростачването е Партиина политика от създаването на Партията.Унищожаването на държавата и в частност българското село се е вършело методично и постоянно вече повече от век - Владайско въстание, Септемврииско въстание , Деветосептемврииски погроми, Югославска република, Съветска република и последно Народна република.Всички тези злини непосредствено са разрушавали и с. Красново.Първата работа на комунистите 44та година е да изтрепят учителите в селото, да обръснат попа,да ограбят имотните.В двора на основното училеще ощи преди 44та е построена трапезария.Основен дарител бил Никола Ангелов, братята му учители са изтрепани, той се е откупил.Набирането на средства за подържане на трапезарията е ставало чрез дарения ( да се сещате за комунист - дарител) и благотворителни дейности на читалището "Отец Паисий".Давали са "вечеринки" читалищната трупа, младежи, средношколците през ваканциите и събраните средства са разпределяни за читалището и за трапезарията.Коледарите също са внасяли в трапезарията.Сега сградата зее с избити прозорци.Можеше да се използва за социална кухня за самотни старци, но това е работа, а кметовете си взимат заплата и без да работят.Постоянно се правят констатации, че селата се циганизират, обезлюдяват и унищожават.Задълбочен анализ по въпроса няма,от което следва че и решение не се търси.Защо в Швейцария планините са олюдени, а в българия и равнините се обезлюдяват.