|
Наблизо е местността „Дъбравата“ - най-големият [[траки]]йски [[некропол]] в България, с над 270 могили на сравнително малка територия. Също така близо е и местността „Юрта“ - ливади, пасища и горички. Старият римски път към Хисаря, се е използвал като коларски път и се е наричал „Айрянска пътека“. Другият път, който тръгва към Копривщица директно, без завои от селото, се нарича „Шошата“ (шосето).
Най-старото име на селото е Кръстец, заради кръстопътя на който се е намирало. По-късно е преименувано на Кръстово, но в [[литература]]та, в „Българи от старо време“ и в турските данъчни регистри е записано като ''Крастово''. И досега, на подбив или по стара традиция, някои от околните села го наричат Кра̀стово. Причината е [[диалект]]а на околните селища. В диалекта на Копривщица, Стрелча и други съседни селища, звукът „'''ъ'''“ се изговаря като „'''а'''“: вместо м'''ъ'''ж - м'''а'''ж, вместо г'''ъ'''ска - г'''а'''ска и др. Анекдотично звучи, че когато открили банята в [[Стрелча]], на вратата нарисували [[гъска]], и питали какво е това. Ако каже г'''ъ'''ска, значи не е стрелчанин и си купува билетче, ако каже г'''а'''ска, може да се къпе безплатно, та затова на стрелчани им викат "Гасконци".Заради кръстопътното си разположение и минералния извор, селото е имало перспектива за развитие.Още през 1926 г. има одобрен кадастрален и регулационен план.В селото се заселват преселници от Македония и източна Тракия,всички семейства са оземлени с по 30 дка.В селото е имало училище, начално и основно, църква, земеделска взаимоспомагателна кооперация, две кръчми,частна и кооперативна,магазини два кооперативни, мандра, мелница, сушилни за плодове,занаятчииски работилници.В селото са живеели хора,собственици и стопани на имотите си.Орната земя се е увеличавало постоянно за сметка на посища и кории.Сега селото е типичен пример за посткомунистическото състояние на цялата ни държава.Застаряващо население.Изоставени над 90% ниви.Никъкви занаятчии.Училище сборно за пет села без пълни класове.Голяма читалищна сграда, пуста и празна.ТКЗСто разтурено до основи-илюстрация на вредност и безмозъчност.Преди имаше три цигански къщи, сега са над педесет.Вечер от циганската махала кънти от кючеци.Колкото по се утвърждаваше комунизма, толкова по се затриваше селото.Набързо построените къщи през педесетте години останаха неизмазани, сиви и грозни.Къщи построени от немай къде, не за живеене, а за пребиваване.Младите избягаха по градовете.Възрастните почти си отидоха от този свят и построените от тях къщи останаха да се разграбват и самосрутват.С комунизма приключе една епоха.Бяха унищожени исконните български традиции.В Красново повече няма да се раждат стопани земеделци, лумпенизирането и опростачването е Партиина политика от създаването на Партията.Унищожаването на държавата и в частност българското село се е вършело методично и постоянно вече повече от век - Владайско въстание, Септемврииско въстание , Деветосептемврииски погроми, Югославска република, Съветска република и последно Народна република.Всички тези злини непосредствено са разрушавали и с. Красново.Първата работа на комунистите 44та година е да изтрепят учителите в селото, да обръснат попа,да ограбят имотните.В двора на основното училеще ощи преди 44та е построена трапезария.Основен дарител бил Никола Ангелов, братята му учители са изтрепани, той се е откупил.Набирането на средства за подържане на трапезарията е ставало чрез дарения ( да се сещате за комунист - дарител) и благотворителни дейности на читалището "Отец Паисий".Давали са "вечеринки" читалищната трупа, младежи, средношколците през ваканциите и събраните средства са разпределяни за читалището и за трапезарията.Коледарите също са внасяли в трапезарията.Сега сградата зее с избити прозорци.Можеше да се използва за социална кухня за самотни старци, но това е работа, а кметовете си взимат заплата и без да работят.Постоянно се правят констатации, че селата се циганизират, обезлюдяват и унищожават.Задълбочен анализ по въпроса няма,от което следва че и решение не се търси.Защо в Швейцария планините са олюдени, а в България и равнините се обезлюдяват.
== История ==
Край селото има [[минерален извор]] и сондаж с хипер-термална вода извираща с 57 градуса по Целций. Проектирана от австрииски архитект и построена с доброволен труд преди 1944 г. е построяват хубава баня, малко по-малка от тази в [[Горна Баня]]. С две отделения, [[басейн]]и и съблекални за [[мъж]]е и за [[жени]]. Съблекалните са на по два етажа, I и II класа. Басейните са на ниво избен етаж, а куполът над тях е на ниво таван на II етаж.
Към днешна дата банята се реновира и се строи ваканционен балнео-комплекс с къмпинг. Комплексът изцяло запазва стила и предназначението на банята, а обществената е преместена на площада на "Красновски минерални бани". Обществения плаж и почивна станция "Страхил" също се реновират. Инфрастуктурата на курортния комплекс е подновена наскоро а ремонта на пътната настила е в ход. До края на 2010 година се очаква откриването на балнео-комплекс "Термалис" и обществения плаж в к.к. Красновски минерални бани.През годините е правен основен ремонт на сградата.Със всеки ремонт нещо хубаво е унищожавано.Балюстрадата по стълбището за басейна и около басейна бе ликвидирана и за парапет бяха монтирани метални тръби, които се люлееха и бързо ръждясваха.Ваните за охлаждане на водата не се използваха, бяха откраднате помпите им.Охлаждането ставаше като се разреждаше водата със студена не минерална.Сега какво е незнам. Сред парка имаше квадратно водно огледало с хладка вода,която през зимата не замръзваше, сега го няма, ще го има ли пак - едва ли.Зародилото се селище около минералната баня,имаше одобрен регулационен план.Хората продаваха и купуваха урегулирани парцели.Дойде комунизма, регулационния план бе заменен с друг, при който нямаше частни парцели, всичко бе предвидено за почивни станции, балнеосанаториуми и лагери, за работническата класа, за трудещите се селяни,за пионерчета и комсомолци.От всичките предвиждания, бе построена почивна станция "Страхил", която вече е разграбена и препродадена, пионерските лагери вече несъществуват.
<!-- == Религии == -->
|
