|
'''Планетата на маймуните''' (на [[френски език|френски]]: '''La Planète des Singes''') е роман на [[Пиер Бул]]. Издаден е през [[1963]] г. и е една от най-популярните книги на Бул. По романа са заснети два едноименни филма през [[1968]] г. и през [[2001]] г. От [[1970]] г. до [[1973]] г. са пуснати четири различни телевизионни сериала основаващи се на романа.
ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ
{{мъниче}}
където единственият добър човек е мъртвият човек
автор: Ненко Генов
Поверявам този ръкопис на вселената не за да получа помощ, а може би за да съдействам да бъде премахната ужасната заплаха, надвиснала над човешката раса. Господ да ни е на помощ!…
През далечната 1963 френският писател Пиер Бул без сам да подозира това поставя началото на една от най-значимите фантастични поредици – “Планетата на маймуните”. Днес тази поредица обхваща шест големи филма, един игрален и един анимационен телевизионен сериал, десетки романи и комикси, както и няколко видеоигри.
Аз идвам от далечна планета, от Земята, от тази Земя, където по някаква все още необяснима прищявка на природата мъдростта и разумът са присъщи именно на хората.
Пиер Франсоа Мари Лоис Бул (Pierre Fransois Marie Louis Boulle) роден на 20.02.1912 г. в Авиньон. Следва за електроинженер в Париж. През 1938 се премества в Малайзия, близо до Коала Лумпур, където започва работа като надзирател в каучукова плантация. След избухването на Втората Световна Война се присъединява към армията
в Индокитай. По време на окупацията на родината му от германските войски Бул става член на френската съпротива в Сингапур и служи като таен агент под името Питър Джон Рул. През 1942 попада в плен на японците при река Меконг и прекарва две години, работейки в пленнически лагер край Сайгон. Успява да избяга и служи в Британските специални части. След края на войната пътешества отново до Малайзия и Камерун.
Пиер Бул се завръща във Франция, носейки със себе си впечатления за екзотични кътчета, но и опит от безсмисления ужас на войната. През 1950 година излиза първият му роман , “Уилиям Конрад”, базиран на записките в собствения му дневник по време на пленничеството му. Големият успех идва с “Мостът на река Квай” (1952) – история за противопоставянето между европейски и японски предразсъдъци и приятелството между войници, чийто финал носи така характерната за автора горчива ирония. По-късно, през 1957г., този негов роман бива филмиран, придобива световна известност и печели редица престижни награди, между които и шест на Филмовата Академия от общо осем номинации.
Първите му стъпки в научнофантастичния жанр раждат “Абсурдни приказки” (1953). Следват “E=MC2” (1957), “Човекът, който мразеше машините” (1957), “Градината на Канашима” (1964), “Благотворителни истории” (1965), “Quia Absurdum” (1970), “Игри на разума” и др.
Бул не се отказва и от реализма - “Лицето” (1953), “Палач” (1954), “Изпитанието на белите хора” (1955), “Другата страна на монетата”(1958), “За благородна кауза” (1960), “Професията на Господ Бог” (1960), “Фотографът” (1967), “Ушите на джунглата” (1972)...
Знаменитият му роман “Планетата на маймуните” (La Planete Des Singes) и до днес остава един от шедьоврите не само на научната фантастика, но и на световната литература като цяло. Едно криво огледало на нашата цивилизация, показващо едновременно едно невероятно, но и твърде възможно бъдеще, в което самоуверената гордост на човешката раса я обрича на гибел. (Бих могъл да го направя, но би било грехота, спрямо тези, които още не са чели книгата, да издавам каквито и да било подробности около сюжета й. Б.а.)
Пиер Бул пише последната си книга, “A NOUS DEUX, SATAN!”, през 1992. Умира на 30.01.1994 в Париж.
Мислещи хора? Хора, надарени с мъдрост? Хора, на които разумът е вдъхнал душа?... Не, това е невъзможно.
През 1968 излиза гениалният филм на Франклин Шафнър (“Оскар” за режисура през 1970) “Планетата на Маймуните” с две номинации за “Оскар” и една почетна награда на Академията. Ролята на главния герой, Джордж Тайлър, е поверена на Чарлтън Хестън. Името му можете да прочетете във финалните надписи на над двеста филма, между които “Бен Хур”, “Тайната на инките”, “Тримата мускетари”, “Островът на съкровищата”, “Тумбстоун”, “Херкулес” и още много други. Останалите главни герои са изиграни съответно от Линда Харисън (Нова), Роди Макдауъл (Корнелиус), Ким Хънтър (Д-р. Зира) и Морис Евънс (Д-р. Заюс). Музиката е на небезизвестния Джери Голдсмит ( “Стар Трек”, “Пришълецът”, “Гремлини”, “Малките войници” и др.). Сценарият много се различава от литературния оригинал, но това в никакъв случай не е недостатък. Той не само запазва моралния елемент и пропитата с негативизъм ирония в историята, но дори го допълва. Сцената, в която горди маймуни-ловци се снимат със своите трофеи – жалки и окаяни голи човешки тела, е една зловеща карикатура на света, в който ние с гордост се наричаме доминиращ вид. А чувството, което обзема зрителя, след последните кадри е просто неописуемо. Чувството, че човечеството е обречено, безсилно да поправи собствените си грешки.
Господи… Аз се върнах… У дома съм... През цялото време съм бил… Най-накрая наистина го направихте... ВИЕ БЕЗУМЦИ!!! ВИЕ Я ВЗРИВИХТЕ!!! ПРОКЛЕТИ ДА СТЕ!!! ГОСПОДИ, ПРОКЛЕТИ ДА СТЕ ВСИЧКИ В АДА!!!
Едва година след първия филм 20th Century Fox, окуражени от небивалия му успех, пускат втори – “Beneath the Planet of the Apes”. Режисьор този път е Тед Пост. Това е продължение на историята от първия филм и актьорският състав е леко променен – Дейвид Уотсън замества Роди Макдауъл като Корнелиус. Има и едно ново попълнение – Джеймс Франсискъс. Неговият герой, Брент, е астронавт на космическия кораб, тръгнал по следите на изчезналия кораб на Тайлър от първата серия. И подобно на него преминава през същата крива в пространството (Hasslein Curve), водеща напред в мрачното бъдеще. След катастрофа Брент се оказва единственият оцелял от екипажа. Съдбата го среща с Нова, Зира и Корнелиус. Както и с Града на Маймуните. Заедно с Нова той се отправя към Забранената Зона, останките на Ню Йорк, за да търси Тайлър. И попада в плен на племе от хора-мутанти, предвождано от Мендез (Пол Ричардс). Междувременно генерал Урсус (Джеймс Грегъри) повежда армия от горили с цел да изтреби и последните остатъци от човешката раса. В отчаян опит да защитят човеците Зира, Корнелиус и д-р Майло (Сал Минео) излитат с поправен кораб от Града на Маймуните, искайки да покажат на останалите, че да се лети е възможно, и то благодарение на хората. Това, за което Урсус не знае, е че мутантите притежават устройството Алфа-Омега, което с течение на поколения се е превърнало в мит с едва ли не религиозен статус. То всъщност представлява свръхмощна атомна бомба, истината за чийто произход е погребана в миналото. “Бомба на Страшния Съд! Божичко... Какъв прекрасен сувенир от двайсети век!”- изрича Тайлър иронично. В края на филма битката между хора и маймуни изглежда решена. Смъртно раненият Тайлър моли Урсус за помощ. “Молиш МЕН да ти помогна?! Човекът е зъл! Способен е единствено да унищожава!” “Ти… Мръсно копеле…”-отвръща Тайлър и окървавената му ръка натиска големия червен бутон, активиращ Алфа-Омега. Бяла светлина облива екрана. Земята вече я няма. Взривната вълна изхвърля кораба на Зира, Майло и Корнелиус през кривата, обратно във времето, в 1973 година, когато хората все още властват над планетата.
Публиката чака две години за следващото продължение – “Escape from the Planet of the Apes”, режисиран от Дон Тейлър. Роди Макдауъл отново е Корнелиус. Трите шимпанзета се приземяват в Калифорния и биват заловени от американските военни и изпратени в зоопарка на Лос Анжелис. Тук Майло среща смъртта си, след като бива нападнат от горила. Зира разбира, че чака дете. По време на научните тестове на които са подлагани, Зира и Корнелиус успяват да докажат интелигентността си, както и способността си да говорят. Скоро д-р Виктор Хаслейн (Ерик Брейдън) разбира какво предстои на човечеството и планетата. Маймуните са отведени във военна база за обстоен разпит. Разбирайки заплахата, надвиснала над тях, шимпанзетата успяват да избягат. С помощта на д-р. Стефани Брентън (Натали Трънди) и д-р. Луис Дикстън (Брадфорд Дилман) те се укриват в цирк, където Зира ражда детето си и го кръщава на загиналия си колега - Майло. Малкото е поверено на Армандо (Рикардо Монблан), собственика на цирка, а Зира и Корнелиус продължават своето бягство. Накрая маймуните са открити от д-р Хаслейн, който вярвайки, че детето е заплаха за човешкия вид, ги убива преди сам да срещне смъртта си. Докторът дори не подозира, че умира не детето на Зира, а подмененото с него в цирка нормално маймунче.
Четвъртият филм, “Conquest of the Planet of the Apes”, излиза през 1972. Режисиран е от Джей Лий Томпсън. Роди Макдауъл сега е в ролята на сина си, който е приел името Цезар. Много неща са се случили през годините, делящи събитията от тази и предишната серия. Всякаква информация за разумни маймуни е отречена от властите и обявена за мистификация или медийна шега. Човечеството с широки крачки навлиза в ерата на космическите полети. Именно от космоса идва и епидемията, която за няколко седмици се разпространява по цялата планета, убивайки всички кучета и котки. Скоро хората заменят домашните си любимци с птици и влечуги. Все повече се отглеждат примати по домовете. Но ефектът на Чумата върху генетичната им структура започва да се проявява – с течение на времето маймуните стават все по-интелигентни. Отношенията на великите сили се изострят, а населението на много райони в САЩ е извън контрол – миграции в покрайнините на големите градове постепенно ги превръщат в самостоятелни феодални единици, обкръжени от фермерски площи. И докато правителството подържа въздуха над Калифорния идеално чист, замърсяването се разпростира в останалите части на щатите. Приматите са третирани подобно роби, но ежедневната им близост с хората ги кара бързо да се развиват, имитирайки и усвоявайки уменията на своите стопани. Сега Цезар вече е достатъчно голям и съзира истината за положението на своите космати събратя. По време на едно от гостуванията на цирка, Цезар неволно издава интелигентността си пред полицейски офицери, заели се да потушат бунта на група непокорни горили. Шимпанзето избягва, а Армандо е арестуван, след като се опитва да заблуди властите за същността на ситуацията. Вярвайки, че избягалата маймуна притежава разум, близък до човешкия, губернаторът разбира истинската заплаха на бунта. Цезар се укрива заедно с други маймуни, пратка за Ape Management Inc. - правителствена организация, занимаваща се продажбата на приматите. От там бива купен от губернатора Брек (Дон Мъри), неподозиращ дарбата му. Но след като научава за смъртта на Армандо, опазил тайната му по време на разпитите, Цезар започва да проповядва идеята за бунт сред замъглените съзнания на останалите маймуни и постепенно се превръща във водач на тяхната революция. Това е началото на края за човешкия вид.
Продължението от 1973 – “Battle for the Planet of the Apes”, отново режисирано от Джей Лий Томпсън и отново с Роди Макдауъл в главната роля, пренася действието в началото на новото хилядолетие. В промеждутъка между двете части се случват редица важни и фатални събития. С помощта на неколцина човека-последователи, Цезар се е заел с нелеката задача да изгради дом за своя народ и провежда засилена образователна програма. Действията му не се нравят на властите – навсякъде из САЩ и вероятно целия свят Маймунският Бунт се разпростира все повече и повече, и Цезар се изправя пред редица препятствия.
Дали в резултат на изострящите се отношения между световните сили или нечии опити да се възползва от парализирането на американското правителство? Конкретната причина не е ясна но фактът е на лице – декември 1992 избухва Ядрената Война. Единствено защитните лазерни системи предотвратяват пълното унищожаване на живота на планетата. Много от големите градове са изравнени със земята, но заобикалящите ги райони все още са годни за обитаване… поне до известна степен. Цялото човечество е в шок от внезапно настъпилия колапс. Голяма част от комуникациите са напълно унищожени. Общността, ръководена от Цезар, сега напълно изолирана, се разраства, приемайки оцелелите от околните области. Горила на име Алдо (Клод Ейкинс) се провъзгласява за генерал и започва да тренира армия от войници-горили. Маймуните бавно, но сигурно полагат основите на своя собствена култура. През 1995 се ражда синът на Цезар и жена му, Лиза (отново Натали Трънди) – Корнелиус (Боби Портър). С течение на времето радиацията оказва ефект едновременно върху хора и маймуни. Промените, настъпили с генетичния код на маймуните по време на Чумата от космоса ускоряват техния умствен напредък. От своя страна хората започват да губят своята схватливост и умения.
През това време се появяват и първите резултати от пагубната война. Развива се нов клон на човешкия род – мутантите. Това са хората, останали в териториите на градовете, унищожени от ядрените удари. Инспектор Клоп (Севърн Дардън), доскорошен помощник на губернатора Брек, поема контрола над Сан Франциско, или поне това, което е останало от него.
Тъкмо натам се отправя Цезар, придружен от шимпанзето Върджил (Пол Уилиямс) и човека Макдоналд (Остин Стокър), в търсене на записите на Зира и Корнелиус, съдържащи истината за ужасяващото бъдеще,чакащо Земята. Едва измъкнали се от лапите на Мутантите и Мендез (тук още млад, в ролята – Пол Стивънс), те биват проследени обратно до Града на Маймуните. Клоп, виждайки последна възможност да спре Маймунския Бунт атакува. В битката загиват Алдо, Клоп и младият Корнелиус.
1998 на пазара се появява (уви, не и у нас!) DVD-изданието Behind the Planet of the Apes, включващо комплект от всичките пет филма плюс диск, съдържащ интервюта с актьорите и хора от екипите, както и кадри, показващи процеса на заснемането на култовата поредица.
Ако човекът ни е превъзхождал, тогава защо не е оцелял?
Но историята не спира до тук. На 13ти септември 1974 в ефир е пуснат игрален сериал (общо 14 серии по 45 минути, от които тринайсетата е излъчвана (!) само веднъж). Маймуните правят своето нашествие и на телевизионния екран и карат феновете си да скачат от клон на клон от радост. Отново виждаме Роди Макдауъл в главна роля (шимпанзето Гейлън), а в два от епизодите се появява и още един от участвалите в големите филми актьор – Боби Портър (като Арон в първи епизод и Ремус в четвърти). Зрителите проследяват приключенията на астронавтите Алън Вирдън (Рон Харпър) и Питър Брук (Джеймс Нютън), които (че как иначе!) пътуват напред във времето и се озовават на планета, където мястото на човека сред животинските видове е заето от маймуните. Властта е в ръцете на д-р. Заюс и неговата дясна ръка (прословутия и всеизвестен) генерал Урко (Урааа! Да живее! Да живее!), които с цената на всичко се опитват да попречат на астронавтите в тяхното начинание, а именно – да предадат знанията си на човешкото население. Зрителите обаче така и не виждат края на историята.
По-късно от тези епизоди са синтезирани няколко големи филма – “Back to the Planet of the Apes” (от епизоди 1 и 3), “Forgotten City of the Planet of the Apes” (2 и 5), “Treachery and greed on the Planet of the Apes” (9 и 11), “Life, Liberty and Pursuit on the Planet of the Apes” (7 и 10) и “Farewell to the Planet of the Apes” (6 и 14).
Ето че и анимационните “маймунджулъци” не закъсняват – “Return to the Planet of the Apes” от 1975 с чудесния рисунък на “старата школа” съдържа 13 епизода (всъщност са запланувани 14, но последният остава само сценарий), разказващи за патилата на Бил Алън (озвучен от Том Уилиямс), Джеф Хъдзън (пак Остин Стокър) и Джуди Франклин (Клаудит Невинс). Корабът им, “Венчър”, изчезва от земните радари (тия от НАСА няма да се научат! : ) ) и тримата попадат в свят където човекът е третиран като нисш вид, а маймуните имат своя цивилизация. След катастрофата си астронавтите поемат на път в търсене на населено място. Джеф мистериозно изчезва, а останалите стигат до руините на Ню Йорк. След премеждие с мутантите, и спасяването на приятеля им, за чието изчезване се оказват виновни те, корабокрушенците се присъединяват към човешко племе. След известно време Бил е заловен и продаден на старите ни познайници Зира и Корнелиус, които са шокирани от способността му да говори. Знаейки какво би сполетяло един разумен човек ако властите научат за него, учените го освобождават. В края на краищата властите наистина разбират за астронавтите и започват да ги преследват, твърдо убедени, че защитават маймунското общество, издигнало се от останките на самоунищожилата се поради собствената си алчност, глупост и жажда за власт човешка цивилизация. Мисълта, че хората могат отново да са на върха и този път наистина окончателно да унищожат Земята, ги кара да се страхуват от знанията на астронавтите и да желаят тяхната смърт. А те просто искат да открият начин да се върнат в своето време…
Не мога да спра да мисля за това, че някъде във вселената трябва да има нещо по-добро от човека.
Има издадени новелизации по всичките четири продължения на ”Планетата на маймуните”, а също така и тетралогията на Джордж Алек Фингър по игралния сериал (“Мan, The Fugitive”, “Escape to Tomorrow”, “Journey into Terror” и “Lord of the Apes”) и трилогията на Уилиям Ероу по анимационните епизоди (“Visions from Nowhere”, “Escape from Terror Lagoon” и “Man, The Hunted Animal”).
Комикс-адаптациите са дело на художниците на “Marvel” (над някои от заглавията виси името на Стан Лий). Рисунките са в характерния за онова време стил, така напомнящ за “Флаш Гордън” и фантастичните филми от 60те, 70те и 80те години. Започва и серията “Adventures on the Planet of the Apes”. Но това, което хвърля във възторг едновременно почитателите на комикси, феновете на поредицата и маймуните в зоопарка са книжките на “Power Records” – комплект от разказ в картинки и грамофонна плоча, на която е записана историята с говор, музика и звукови ефекти (И това ако не е мултимедия здраве му кажи! : ) )
Пазете се от звяра-човек! Защото той е изчадие адово. Единствен сред Божиите примати той убива за спорт,или от похот, или от алчност. Способен е да убие своя брат, за да притежава земята му. Не му позволявайте да се размножава в големи количества! Защото той ще превърне своя и вашия дом в пустиня.
Най-новата глава в сагата е “Планетата на маймуните” на Тим Бъртън (“Бийтълджус”, “Ед Ууд”, ”Марсиански атаки”). Режисьорът не прави римейк на оригиналния филм, а разказва една изцяло нова история, построена върху познатите ни вече идеи и основна сюжетна линия. Въпреки, че в наши дни отвъд океана идват много повече лъскави суперпродукции, отколкото наистина стойностни филми, Бъртън умело успява да покрие (поне от части) и двете определения. (Представям си как се е отразил края на филма на разглезената американска публика! Б.а.). Но все пак в наши дни би било доста рисковано от финансова гледна точка да се прави нестандартен филм като първата “Планета”, още повече като имаме предвид средствата, които поглъща производството и рекламата на един подобен проект. Ето защо някои неща са основно променени – тук няма да видите безмълвни, лишени от разум хора, нито дотам потресаващи гротескни картини на падението на човешката раса, както в предишните филми. За сметка на това можете да откриете редица нови елементи (Специална похвала за сцената, в която маймуна с латерна кара човек-джудже да събира милостиня в шапчицата си! Б.а.).
Виждаме Марк Уолбърг като капитан Лио Дейвидсън, който в опит да спаси едно от обучените шимпанзета на станцията “Оберон”, изгубило се в магнитна буря, преминава през странна космическа аномалия и попада незнайно къде и кога, на един свят, владян от разумни маймуни. Красивата Естела Уорън е Даена, Крис Кристоферсън (Уислър в “Блейд”) е нейния баща, Каруби. Хелена Бонъм Картър играе защитничката на хората, шимпанзето Ари, а Тим Рот – техния най-страшен враг, генерал Тейд (Ако някой смята, че маските пречат на актьорската изява нека види блестящата му игра! Б.а.). В знак на уважение към оригинала Тим Бъртън кани и Линда Харисън (ако внимателно се вгледате ще я видите в каруцата с пленените хора) и Чарлтън Хестън (колкото и внимателно да се вглеждате, няма да го видите – играе бащата на Тейд, Заюс). Роди Макдауъл никога не вижда този филм – знаменитият актьор умира през 1998, след като е участвал в повече от триста филма и е дал гласа си за “ГОБОТИТЕ – Битката на Скалните Властелини” (у нас познат повече като “Битката за Каменната планета”), анимационните серии на “Батман” и “Приключението на бръмбарите” (последната му изява).
Голяма роля за успеха на филма изиграват специалните ефекти, сътворени от магьосниците от студията на Джордж Лукас, INDUSTRIAL LIGHT AND MAGIC, превръщащи филма в епичен визуален спектакъл. Страхотните костюми са дело на Колийн Артууд, а грима – на Рик Бейкър (който се появява във филма в ролята на “Стара маймуна #2” : ) ). Художник на продукцията е Рик Хайнрихс. С музиката се заема Дани Елфман (“Батман” и “Батман се завръща”, отново режисирани от Тим Бъртън, както и “Семейство Симпсън”, “Мъже в черно”, “Спайдър-мен”…). Резултатът е един невероятен саундтрак, пресъздаващ и допълващ по удивителен начин мрачната атмосфера на поредицата. Уверявам ви, началната тема ще отеква в главата ви дълго след края на филма!
Човекът е напаст, заплаха ...
И както от опит знаем, след всеки холивудски касоразбивач с удобен за експлоатация сюжет се появяват всевъзможни продукти, целящи допълнителни приходи (лошо няма, само пари да имаш !) – от комикси и компютърни игри до шампоани и бельо с лицата на главните герои и логото на филма. Случаят с “Планетата на маймуните” не е много по-различен – вманиачените фенове са готови да изпразнят касичките си.
Излизат книгите “Planet of the Apes: Reimagined by Tim Burton” на Марк Сейлисбъри и Тимъти Шанър в съавторство със самия Тим Бъртън, адаптация на оригиналния роман за по-малките читатели, “Planet of the Apes: Chronicles”, съставена от Пол Уудс, “The legend of the Planet of the Apes” oт Брайън Пендриг, “Planet of the Apes Revisited: The Behind-the-Scenes Story of the Classic Science Fiction Saga” от Джо Русо, Лари Лендсман, Едуард Грос и Чарлтън Хестън, и разбира се новелизацията на филма от Уилиям Куйк. Дотук с официалните лицензирани издания. Освен това има и няколко, не получили благословията на авторското право, но все пак трупащи печалби с известността на заглавието – “Planet of the Apes: An Unofficial Companion” на Дейвид Хофстид, “Planet of the Apes Collectibles”, гид за всичко, носещо логото на филмите върху себе си, що може да се колекционира, и няколко книги, разглеждащи философията на поредицата – “Planet of the Apes as American Myth: Race, Politics and Popular Culture” от Ерик Грийни и Ричард Слоткин.
Сега правата за комиксите държи компанията “Dark Horse Comics”, която очевидно играе добре картите си, защото в нейните ръце са още не малко благодатни поредици, сред които “Star Wars”, “Terminator”, “RoboCop”, “Godzilla”, “Aliens versus Predator”, “Titan A.E.” и “Diablo”. Историята в трилогията “The Human War” се развива няколко десетилетия след заминаването на Лио Дейвидсън от Планетата на Маймуните. Сега човешкият род се изправя пред ново изпитание – фанатизирания Шива, който заедно с армията си иска да спре интеграцията на хората в маймунското общество. Но какво ще стане, ако двете враждуващи сили в гражданската война се доберат до силата на ядреното оръжие и останките на станцията “Оберон”? Историята продължава в комиксите “Return to the Planet of the Apes” и “Old Gods”, разказващи за събитията след края на сраженията и търсенето на отдавна изчезналата Ари.
Притежаващите GameBoy Color (или подходящ емулатор : ) ) могат да си опитат силите в ролята на Брент и да се опитат да открият Тайлър сред десетте разнообразни нива на едноименната игра.
А след малко повече от месец след щатската премиера на филма Ubi Soft и Fox Interactive пускат 3rd person action-adventure с елементи на quest, отново озаглавен Planet of the Apes, който въпреки някои неласкави изказвания от страна на геймърската аудитория се радва на завидна популярност сред маймунските фенове. След като главният герой, Юлиъс Меру, разбира за зловещата шега на еволюцията, от вас се иска да го прекарате през 15 нива и над 2000 реда диалог. Графиката отстъпва на съвременните стандарти и на някои може да се стори незадоволителна, да не кажем грозновата, но все пак важното е удоволствието, което доставя играта, нали? За сметка на това би тръгнала на почти всяка машина ( Pentium 266MHz, 32MB RAM, SVGA и 4x CD-ROM, ако трябва да сме точни).
Някой ден ще разказват история, и някои ще казват, че това е само приказка, за човек, дошъл от звездите и променил нашия свят...
Е, какво предстои от тук насетне само бъдещето ще покаже. А ние да се надяваме, че подобни истории и за напред ще си останат единствено в областта на научната фантастика!
p.s. Авторът на тази статия горещо Ви съветва да не прелитате през космически аномалии и да не предприемате пътувания във времето без квалифициран екскурзовод!
Предоставено от http:\\www.planet-apes.hit.bg
[[Категория:Романи]]
|
