Ездра: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
(Няма разлика)

Версия от 22:11, 2 август 2010

Ездра (Шаблон:Lang-he, Езра; Шаблон:Lang-el; Шаблон:Lang-la) е еврейски религиозен водач и реформатор, комуто се приписва кодифицирането на Тората. След завръщането на евреите от вавилонски плен, явно по поръчка на Персийския шах Артаксеркс, Ездра събрал, уеднаквил и обединил различните еврейски вехти писания и традиции, засягащи култа към едно върховно божество - съвършения Яхве. Така на практика Ездра проправил пътя на първия монотеизъм в историята.

Мойсей със скрижалите - гравюра от Гюстав Доре
Файл:Ездра.jpg
«И разгъна Ездра законът пред очите на всички хора»
«Ездра обявява закона», Юлиус Шнор фон Каролсфелд, 1860

"Законът на небесния Бог" който имал за задача да прогласи Ездра, трябвало да бъде валиден и в светски план (Ездр. 7:26). Следствие на редакциите на древните еврейски текстове, предания и книги от Ездра, и с помощта за това на значителен брой хора около него наричани свещеници, книжници и левити било кодифицирано Петокнижието, като според общовъзприетите от Юлиус Велхаузен означения, различните съставни части на източниците (хронологични пластове), от които е компилирана Тората носят латинските букви J, E, JE и Dt.

Новият еврейски закон е прогласен на тържествено събрание в първия месец на седмия месец, т.е. на първия ден от еврейската година (рош ха шана). "Законът на небесния Бог" бил приет във всички провинции на Юдея и Самария. [1]

По времето на Исус Библията, т.е. само Стария завет, не съществувал/а във вида в който е познат/а днес, а еврейските свещени писания съдържали само два от крайните си три раздела - Тората и Пророците. Те не били считани за "Библия" в съвременния смисъл като една книга, а за две отделни сбирки от свещени писания. Писанията (третия раздел от Библията) са завършени едва през 2 век.[2] Имайки предвид, че единствената оцеляла еврейска секта (без юдео-християните) след първата юдейско-римска война, тази на фарисеите, отхвърлила Новия завет, Еврейската Библия останала 22 книги. [3]

Източници

  1. Льомер, Андре. История на еврейския народ, стр. 65-67. ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2, 2003.
  2. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 23-25. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  3. Льомер, Андре. История на еврейския народ, стр. 3. ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2, 2003.