Ергативно-абсолютивен строй: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: eu:Ergatibo |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{обработка}}
Думата номинативност произхожда от nominativus- названието на именителния падеж в
Към този тип се отнасят в частност индоевропейските, семитските, алтайските езици.
Пример от баския език, където абсолютивът в единствено число има нулево окончание: -a е определителният член, а ергативът е окончанието -k след определителния член: hiztariak otsoa harrapatu du ("Ловецът хвана вълка", дословно "Вълкът се хвана на ловеца") - вижда се, че пациенсът е в основата на изречението и приема абсолютния падеж.
В ергативните конструкции агенсът е вторичната, по-слабата фигура спрямо пациенса. При непреходните глаголи, при които по дефиниция не може да има пациенс, агенсът е подлог както при номинативните, така и при ергативните езици: Otsoa etorri da (Вълкът дойде). Другояче казано, номинативните конструкции разглеждат еднакво извършителя на действието, независимо дали глаголът е преходен, или непреходен, като го отличават от обекта на действието, докато ергативните конструкции третират еднакво извършителя при непреходните глаголи и обекта, а извършителят при преходните глаголи остава на второстепенна позиция.
Предполагаема история на ергативните системи
В науката няма
Според една от теориите ергативът е резултат от особено развитие на страдателния залог, който постепенно е ограничавал употребата на деятелния залог.
Друга теория счита ергативния
Следи от ергативни форми в съвременните езици
Забележително е, че много номинативни езици носят в себе си остатъци или следи от ергативните форми. В руския език
В японския език ергативната следа
[[Категория:Падежи]]
|