Разлика между версии на „Ергативно-абсолютивен строй“

редакция без резюме
м (Робот Добавяне: eu:Ergatibo)
{{обработка}}
ВсичкиСпоред езицистроежа вна светаизречението според това, как се построяваезиците в тях изречението,света се разделят на две основни групи- номинативни (или езици с номинативен стройстроеж) и ергативни.
 
Думата номинативност произхожда от nominativus- названието на именителния падеж в латинскилатинския език. За номинативните езици като основа се явява агенсътизвършителят на действието (вършителятагенс). Той вВ повечето от случаите той е подлог,подлогът и стои в "основен" падеж, принципно лишен онот предлог: "Вася лови риба".
«Вася лови риба».
Към този тип се отнасят в частност индоевропейските, семитските, алтайските езици.
ВЗа неговоразлика противоречиеот номинативните, ергативниятергативните стройезици предполагапредполагат построение около пациенсаобекта на действието (пациенс). Той се явява подлог, поради което в повечето отслучаи случаитеизречението започва съсс себенего. си изречението, стоиСтои в "абсолютен" падеж, или "абсолютив"-основен, лишенбез предлог: "Рибата се лови от предлогВася" (тъй като българският е номинативен език, ергативността може да се предаде приблизително със страдателен залог, доколкото при него подлог е не извършителят, а обектът на действието).
Пример от баския език, където абсолютивът в единствено число има нулево окончание: -a е определителният член, а ергативът е окончанието -k след определителния член: hiztariak otsoa harrapatu du ("Ловецът хвана вълка", дословно "Вълкът се хвана на ловеца") - вижда се, че пациенсът е в основата на изречението и приема абсолютния падеж.
«Рыба ловится Васей» или на БГ "Рибата е ловена от Вася".
В ергативните конструкции агенсът е вторичната, по-слабата фигура спрямо пациенса. При непреходните глаголи, при които по дефиниция не може да има пациенс, агенсът е подлог както при номинативните, така и при ергативните езици: Otsoa etorri da (Вълкът дойде). Другояче казано, номинативните конструкции разглеждат еднакво извършителя на действието, независимо дали глаголът е преходен, или непреходен, като го отличават от обекта на действието, докато ергативните конструкции третират еднакво извършителя при непреходните глаголи и обекта, а извършителят при преходните глаголи остава на второстепенна позиция.
Примери от баския език, където абсолютивът в единствено число има нулево окончание:
Ергативен падеж(-a — определен артикул), а ергативът- окончание -k,идващо след след артикула hiztariak otsoa harrapatu du (Ловецът хвана вълка, дословно На ловеца му попадна вълк, абе на руски ще те ориентира по-добре- «Охотнику попался волк») пРЕДВИД ПЪЛНОТО ОТСЪСТВИЕ НА ЕРГАТИВА В руския език, налага се да се замини с дателен падеж, но смисълът на структурата е запазен.
Обърни внимание - основата на изречението се явява пациенсът, стоящ в абсолютен падеж.
Агенсът като такъв в ергативните конструкции точно започва да се развива и затова се противопоставя на пациеса като нещо вторично, несамостоятелно и слабо.
Впрочем, той излиза на преден план при непреходните глаголи, където пацияенс, по определение не може да бъде.
Otsoa etorri da (Вълкът дойде).
 
Предполагаема история на ергативните системи
В науката няма единнаединно гледна точкастановище за причините за появявнетопоявата на ергативния стройстроеж.
Според една от теориите ергативът е резултат от особено развитие на страдателния залог, който постепенно е ограничавал употребата на деятелния залог.
Една от съществуващите теории предполага,че е във връзка с развитието на пасивната конструкция («Дом построен рабочими» или домът е построен от работниците), тя е могла постепенно да утесни или значително да ограничи употребата на актива- което е могло в частност да се случи в много от индоевропейските езици.
Друга теория счита ергативния стройстроеж за исторически по-древен,. оповавайкиТази теория се опира на товафакта, че тойергативни езици се еговорят съхранилпреди основновсичко в ареалиите, географски или политически изолирани отрайони съседите(ергативни им.например Такаса ергативносттабаският, се проявява при баскиягрузинският, грузинския,повечето австралийскитеавстралийски езици (частично-и вотчасти тибетскиятибетският). В този случай се предполага, че отделянето на агенса се е случило по-късно, дълго време той е бил "разтворен" в сказуемото и затова пациенсът е получилпървично и по-пълнодобре развитиеразвитата форма. ОтСпоред тази гледна точка,теория ергативната система постепенно изчезва, отстъпвайки място на номинативната.
 
Следи от ергативни форми в съвременните езици
Забележително е, че много номинативни езици носят в себе си остатъци или следи от ергативните форми. В руския език катотакива такиваса служатпадежните структуриконструкции като «Мне"мне нравятся цветы»" (Харесват"харесват МИ цветята") или «У меня есть собака»" (Имам"имам куче"). АгенсътПри Агенсъттези примери агенсът е в косвенитекосвен падежи,падеж предвидпоради пълното изчезване на ергативната форма (Хммм, щом е изчезнала, значи я е имало все пак), а пациенсът - в именителен(Става въпрос за горните два примера).
ЗаВъв френския илии испанския език товасъщо саима структуриподобни с глаголаконструкции: "харесвам(нрави ми се)". Me gustan flores" (исп.) и "Les fleures me plaisent" (фр.), което означава "Харесватхаресват МИ цветята".
В японския език ергативната следа дсесе наблюдава в структуратаконструкцията за принадлежност: 私に犬があります (Ватаси-ни ину-га аримасу) — букв. "имам куче", като "ину" ("куче") стои в именителен падеж, а "ватаси" ("аз") - в дателен, т.е. пак е видимо пълното отсъствие на древния ергатив.
私に犬があります (Ватаси-ни ину-га аримасу) — досл. Имам куче. където ину- куче стои в именителен падеж а аз- ватаси, в "дателен", пак е видимо пълното отсъствие на древния ергатив.
 
[[Категория:Падежи]]
Анонимен потребител