Ергативно-абсолютивен строй: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{обработка}}
Според строежа на изречението езиците в света се разделят на две основни групи - номинативни (или езици с номинативен строеж) и ергативни.
 
Думата номинативност произхожда от nominativus- названието на именителния падеж в латинския език. За номинативните езици като основа се явява извършителят на действието (агенс). В повечето от случаите той е подлогът и стои в "основен" падеж, принципно лишен от предлог: "Вася лови риба".
Към този тип се отнасят в частност индоевропейските, семитските, алтайските езици.
За разлика от номинативните, ергативните езици предполагат построение около обекта на действието (пациенс). Той се явява подлог, поради което в повечето случаи изречението започва с него. Стои в "абсолютен" падеж, или "абсолютив", без предлог: "Рибата се лови от Вася" (тъй като българският е номинативен език, ергативността може да се предаде приблизително със страдателен залог, доколкото при него подлог е не извършителят, а обектът на действието).
ПримерЕто пример от баския език, къдетов който пациенсът в абсолютивътабсолютив в единствено число има нулево окончание:, -aдокато еагенсът определителниятв член,ергатив а ергативът еполучава окончанието -k след определителния член (-а): hiztariak otsoa harrapatu du ("Ловецът хвана вълка", дословно "Вълкът се хвана на ловеца") - вижда се, че пациенсът е в основата на изречението ие пациенсът, който приема абсолютния падеж.
В ергативните конструкции агенсът е вторичната, по-слабата фигура спрямо пациенса. При непреходните глаголи, при които по дефиниция неняма можепряко дадопълнение, т.е. иманяма пациенс, агенсът е подлог както при номинативните, така и при ергативните езици: Otsoa etorri da (Вълкът дойде). Другояче казано, номинативните конструкции разглеждат еднакво извършителя на действието, независимокакто далипри глаголътпреходните, етака преходен,и при илинепреходните непреходенглаголи, като го отличават от обекта на действието, докато ергативните конструкции третират еднакво извършителя при непреходните глаголи и обекта, а извършителят при преходните глаголи остава на второстепенна позиция.
 
Предполагаема история на ергативните системи