Битка при Исандлуана: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 24:
След империалистичния план, с който лорд Карнарворн успешно създава федерация в [[Канада]], се смята, че подобен план може да проработи и в [[Република Южна Африка|Южна Африка]]. През 1874 г. сър Бартъл Фрер е изпратен в Южна Африка като върховен комисар, за да проучи плана. Една от пречките пред него е съществуването на независимите държави - [[бури|бурската]] [[Южноафриканска република]] и Зулуското кралство. На 11 декември 1878 г. сър Бартъл Фрер по своя собствена инициатива и без одобрението на британското правителство и с намерение да предизвика война със зулусите отправя ултиматум към зулуския крал [[Клечуайо]], който кралят не може да приеме. Кралят отхвърля ултиматума, при което Фрер изпраща главнокомандващия лорд Челмсфорд за нахлуе във Зулуланд.
Единадесет дни след като британците започват своето настъпление, армия от 20 000 зулуси, въоръжена главно с железни копия и кожени щитове се изправя срещу част от основната британска колона, състояща се от британци и туземци, около 1200-2000 души, въоръжени с модерните тогава пушки [[Мартини-Хенри]] и артилерия. Въпреки огромната разлика във въоръжението, превъзхождащите числено зулуси смазват небрежно разгърнатите британци, убивайки около 1300 от тях, включително всички от огневата линия. Зулусите
При Исандлуана британците претърпяват най-тежкото си поражение от туземен враг. Битката е решителна тактическа победа за зулусите и първоначално води до стратегическо рухване на британското нашествие. В крайна сметка обаче войната завършва с голям стратегически провал на зулусите, тъй като поражението при Исандлуана подтиква британците към много по-агресивен подход към войната, което не позволява на крал Клечуайо да постигне договорен мир.
| |||