|
== Оспорване на присъдата ==
Семейството на Драйфус (известни елзаски индустриалци) споделя мнението на влиятелни френски еврейски кръгове, че всеки опит за провеждане на повторно разследване, което евентуално да предизвика обжалване на присъдата, ще доведе до по-големи усложнения и проблеми за всички евреи във Франция. Първите стъпки в тази насока и в защита на Драйфус се правят извън Франция. В края на 1896 г., 23 месеца след присъдата, в [[Брюксел]] един млад евреин [[Бернар Лазар]], публикува своето собствено разследване, с което госе опитва да е убедилоубеди, че Драйфус е невинна жертва на скалъпено обвинение. За автора на това разследване няма съмнение, че истинската причина за осъждането на капитана била [[антисемитизъм|антисемитизма]]. В разследването си Бернар Лазар твърди, че: {{цитат|Той беше арестуван защото е евреин, беше осъден защото е евреин и пак по тази причина в негова защита не бяха чути нито гласовете на справедливостта нито тези на правдата.|}} На 10 ноември 1896 г. вестник Льо Матен, който е съсобственсъсобственност на съвипустника на Драйфус Филип Бюно-Вария, помества факсимиле от бордерото писано според правосъдието от артилерийския капитан. През ноември 1897 г. вестникът публикува още две предполагаеми писма от Драйфус до немския военен аташе, ведноедновременно с писмо от Драйфус до Бюно-Вария. Според тези публикации няма сходство в почерка между личната кореспонденция и т.нар. "бордеро", за което е обвинен Драйфус. Полковник Пикар поел защитата на Драйфус е заподозрян в изтичането към пресатаизтичане на информация от делото в пресата. Еврейската общност във Франция постепенно застава зад твърдението и обвинението в антисемитизъм на Лазар, настоявайки за провеждането на нов процес по делото Драйфус. Някои от по-радикално настроените евреи започват да виждат “аферав “аферата Драйфус”, зад която стои “католически заговор”. СредВ тази група е [[и Емил Зола]],. поПо това време той е най-популярнияпопулярният и най-скандалнияскандален писател във Франция. Той пише статия в подкрепа на Драйфус и я дава на набиращия популярност политик [[Жорж Клемансо]], който по това време издава либералния вестник “Орор”. Именно на Клемансо принадлежи идеята статията на Зола да излезе на първа страница на вестника на 13 януари 1898 г., под заглавиезаглавието “Аз обвинявам !”. Статията взривява и поляризира общественото мнение във Франция на два лагера - за и против [[вина]]тавината на Драйфус. Големите провансалски градове [[Нант]], [[Нанси]], [[Бордо]], [[Марсилия]] са настроени антисемитски, а Париж - либерално и бунтовно в подкрепа на Драйфус. Междувременно "изтича информация", че има съмнения, че въпросното бордеро, за което е обвинен Драйфус да, е писано от друг офицер от Генералния щаб - майор Естерхази (който имал по онова време нужда от пари). ОбвинениеОбвинението за авторството на документа към майор Естерхази отправя братабратът на Алфред - МатьоМатийо Драйфус, който се позовава на сведения предадени му от полковник Пикар - офицер от разузнаването на [[Трета френска република|Третата република]].
== Нов процес ==
|
