След [[трагедия|най-трагичното]] и злощастно събитие за християнския свят в края на средновековието - [[обсада на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]] от [[Мехмед II|Мехмед Завоевателя]], османските [[султан]]и откакто станали [[халиф]]и след завоюването на Йерусалим и Гроба Господен от [[Селим I]], претендирали да са владетели на дървото на живота. По повод на тези им претенции изразени в [[Писмо на запорожките казаци до турския султан|писмо]] на [[Мехмед IV]] до [[запорожки казаци|запорожките казаци]], получили достоен отговор от [[Иван Сирко]] и [[Войско Запорожское]], сцена увековечена в най-известната картина на [[Иля Репин]] - [[запорожките казаци пишат писмо на турския султан]]. Няколко години след смъртта на Сирко, Мехмед IV загубил [[битка при Виена]], поради и което възникнал [[Източен въпрос|източния въпрос]]. Двата най-стойностни руски исторически паметника се съхраняват понастоящем съответно в [[Руска национална библиотека|Руската национална библиотека]] и [[Руски музей|Руския музей]] в бившата [[столица]] на [[Руска империя|Руската империя]] - [[Санкт Петербург]].
По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] с [[Балфурска декларация|Балфурската декларация]], [[Османска империя|Османската империя]] губи Палестина и тя попада под [[Британски мандат в Палестина|британски мандат]] в периода между двете световни войни през [[20 век]]. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] планираната от [[Вермахта]] и утвърдена с Директива № 21 на [[ОКВ]], най-голяма настъпателна операция във [[военна история|военната история]] (190 напълно комплектовани [[дивизия|дивизии]] с обща численост на личния състав от 5,5 млн. войници и офицери, 4300 [[танк]]а и щурмови [[оръдие|оръдия]], 4980 [[боен самолет|бойни самолета]], 47 200 оръдия, [[гаубица|гаубици]] и [[минохвъргачка|минохвъргачки]]<ref>{{cite book |last= Бланк |first= Александър |authorlink= Александър Бланк |title= Вторият живот на Фелдмаршал Паулус, стр. 28 |year= 1989, София |publisher= Партиздат }}</ref>) на човечеството срещу [[СССР]] носи името на водача на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] и император на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] - [[Фридрих Барбароса]]. Целта на кръстоносния поход е възвръщането на Йерусалим, Светите земи и Гроба Господен на християните след завоюването му от [[Саладин]] през [[1187]] г. С настъпването на [[22 юни]] [[1941]] г. астрономическо време по [[Гринуич]] [[План Барбароса|плана Барбароса]] е приведен в действие.<ref>{{cite book |last= Бланк |first= Александър |authorlink= Александър Бланк |title= Вторият живот на Фелдмаршал Паулус, стр. 34 |year= 1989, София |publisher= Партиздат }}</ref>
== Символика ==
Line 37 ⟶ 35:
== Вижте също ==
[[Файл:Edmund blair leighton accolade.jpg|right|мини|Посвещение на средновековен рицар|250px]]
