Акули: Разлика между версии

Има около 370 вида акули в моретата и океаните, които се различават по своя външен вид. Повечето са безопасни за човека и не отговарят на представите им за тях. Представляват древна група, появила се през девон. Групирани са в 4 подразреда — древни акули, рогати акули, акули и скатове. Живородни или снасящи яйца. Тялото им е с хидродинамична торпедовидна форма и дължина до 12-15 м, покрито с люспи във вид на кожни зъбци. Хрилните отвори са от 5 до 7 двойки. Опашната перка е вертикално разположена, двуделна, като горният ѝ дял е по-голям от долния. Разположени по този начин перките и опашката им са основа на бързите им маневри за улавяне на плячката. Живеят във всякакви води, катоно най-често се срещат в соленоводните басейни като обитават екваториални, тропични, умерени и дори полярни води. Акулите добре се приспособяват към средата, в която се намират. Бичата акула прави изключение, обитава реки и лагуни. Както и останалите риби, те използват вълнообразни странични движения, за разлика от китоподобните бозайници, които извиват тялото си нагоре-надолу, докато плуват. С острото си обоняние усещат плячката си отдалеч, способни са да доловят дори няколко капки кръв, разтворени във водата. Устата е долна, напречна с 5 до 7 редици изключително остри зъби. Акулите са перфектни машини за убиване, снабдени с невероятни свръхсетива. Притежават капсули, наречени "капсулите на Лоренцини", разположени в предната част на главата, усещат слабите електрически импулси, изпращани от жертвата.