Общопрактикуващ лекар: Разлика между версии

В началото на развитието на медицината всички лекари са били общопрактикуващи. В последствие специалностите се раздробяват и след завършване на медицина лекарите се насочват към определена специалност. Тази схема се оказва неефективна, нерентабилна и некачествена. Пациентите посещават свободно избран от тях лекар, без това да носи дивиденти на лекаря, съответно пациентите биват "претупвани". В същото време в по-малките и отдалечени места се чувства осезаем недостик на лекари. Утвърждава се задължителната практика на лекарите след завършването им в отдалечени населени места, което довежда множество млади и неопитни лекари, без практически умения да лекуват хората по селата. Практиките се сменят на всеки няколко години и новопостъпилия доктор не знае нищо за заболяванията на хората. Той започва да тества същите медикаменти и методи, които неговият предшественик вече е изпробвал. В градовете се утвърждават практики от участъкови лекари, като всеки лекар отговаря за определен участък (район), което също се оказва неефективно. Накрая, едва през 2000 година със старта на здравната реформа в България - ние поглеждаме към чужбина и взаимстваме от тях общата медицина. Така един лекар отговаря за своя пациентска листа. Всеки един пациент има свободата да избере друг лекар, ако не е доволен от неговия, като това поставя основите на конкуренцията. Както всичко в България и тази схема бива опорочена чрез налагане на лимит на консултациите със специалист, чрез налагане на нелепи и глупави правила и глоби от касата монополист в България.