Арнолд Зомерфелд: Разлика между версии

|работил в = [[Гьотингенски университет]],<br /> Университет Аахен<br />[[Лудвиг Максимилиан университет|Мюнхенски университет]]

От [[1900]] г. завежда катедрата по техническа механика в Техническия институт в [[Аахен]]. През [[1906]] г. става професор по теоретична физика в [[Мюнхен]]скияЛудвиг Максимилиан университет|Мюнхенския университет]], където създава един от най-значителните центрове по теоретична физика. Въпреки предложенията да застане начело на други известни катедри, той остава в [[Мюнхен]] до края на живота си, с изключение на едно прекъсване за временна професура в [[САЩ]] ([[Уисконсин]]ски университет 1922/1923) и за пътувания като академичен преподавател из [[Азия]] ([[Индия]], [[Китай]], [[Япония]]) и в САЩ (1928/1929). Дори след излизането си в пенсия през [[1935]] г. той продължава до преподава до [[1940]] г. Причината за това била, че според Зомерфелд подходящ за негов заместник бил ученикът му [[Вернер Хайзенберг]], но срещу него имало силно противодействие от страна на представителите на т. нар. „немска физика“ или „арийска физика“, които се противопоставяли на „еврейската физика“ и в крайна сметка наложили свой кандидат. След [[Втора световна война|Втората световна война]] Зомерфелд отново искал да има последовател, който да продължи традицията на неговата научна школа и предлага кандидатурите на Хайзенберг, [[Ханс Бете]] и Карл Фридрих фон Вайцзекер.

Заедно с [[Макс Планк]], [[Алберт Айнщайн]] и [[Нилс Бор]] Арнолд Зомерфелд принадлежи към кръга учени, които в началото на XX-и век създават новия фундамент на физиката - съвременната [[теоретична физика]] с главните и&#768; направления — [[квантова механика|квантовата механика]] и [[теория на относителността|теорията на относителността]]. Зомерфелд е бил не само изтъкнат учен, но и талантлив преподавател. Приносът му в науката се състои не толкова във формулировката на нови революционни физически теории, колкото в прилагането на най-новите математически методи къмза решаването на физически и технически задачи. Забележителен негов принос в ранната квантова теория е уточняването на [[модел на Бор|модела на Бор]], с чиято помощ се удава да се обясни тънката структура на спектралните линии на водородния атом. Освен това той разработва теория на [[рентгеново лъчение|рентгеновото излъчване]], подобрява теорията на електроните в [[метал]]ите (теория на Друде), като прилага квантово-механичен подход и създава пълна теория на въртенето на пумпала. Зомерфелд е един от първите физици, възприели и приложили [[СТО|специалната теория на относителността]] на Айнщайн и по такъв начин допринесли за признанието и&#768;.