Логически позитивизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Const2010 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Const2010 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Логически позитивизъм''' (също наричан логически емпиризъм или неопозитивизъм) е школа във [[философия]]та, която съчетава емпиризма - идеята за опитния източник на познанието - с някакъв вид рационализъм, който намира извънопитните моменти на познанието в езиковите конструкции, създавани от човека. <ref>Виж например "Vienna Circle" в Stanford Encyclopedia of Philosophy</ref> Философията на неопозитивизма се заражда в края на 20-те години на XX в. във Виенския кръг, чийто неформален ръководител е Мориц Шлик. Други представители са Рудолф Карнап, Ото Нойрат, Ханс Хан. В Берлин подобна група се формира около Ханс Райхенбах. От Англия да посещава сбирките на Виенския кръг идва младият Алфред Ейър. Други по-млади представители са Карл Хемпел и Херберт Файгл. По-късно, когато след надигането на нацизма представителите на Виенския кръг емигрират от Австрия в англоезичните страни, последните двама са видни фигури в логическия позитивизъм, сега получил световно разпространение и докъм края на 60-те години доминиращ в англосаксонския свят. <br />
 
Логическият позитивизъм се опира на постиженията в математическата логика от края на XIX и първите двайсетина години на XX в. и на тяхната интерпретация от Бъртранд Ръсел и Лудвиг Витгенщайн.