Трудова теория за стойността: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Добавяне на елемент "виж също" |
"Определение за стойност и труд" |
||
Ред 1:
'''Трудови теории за стойността''' (на [[английски]]: в ед. ч. ''labor theory of value'' или в множествено число - ''labor theories of value, LTV'') са [[икономика|икономически]] [[теория|теории]] за стойността, според които стойността на стоките е относима към трудa, необходим за тяхното произвеждане.
Различни трудови теории за стойността доминирали сред [[класически икономисти|класическите икономисти]], включително [[Адам Смит]] и [[Давид Рикардо]], които обаче кулуминират в [[социализъм|социалистическите]] теории на [[:Карл Маркс]]. Оттогава [[:концепция]]та е най-често асоциирана с марксистката икономика, докато модерният мейнстрийм в икономиката заменя този подход с този за [[пределна полезност|пределната полезност]] (вж [[Карл Менгер]]).
== Определения за стойност и труд ==
От гледището на трудовата теория за стойността, '''стойността''', без каквито и да било дефиниращи я прилагателни, би трябвало на теория да се отнася към количеството труд, „въплътен” в [[:стока]]та. Както е обяснил [[:Адам Смит]]:
:„''Истинската [[:цена]] на всяко нещо, това, което то действително струва на човека, който иска да се сдобие с него, са трудът и неприятностите по придобиването му. Това, което всяко нещо действително струва на човека, който вече се е сдобил с него и който иска да разполага с него или да го размени за нещо друго, са [[:труд]]ът и неприятностите, които то може да му спести и които то може да наложи на другите.''“ ([[:Богатството на народите]], книга 1, глава V)
От гледището на ортодоксалната терминология е важно да се отбележи, че „''трудът''”, поне според подхода на Адам Смит, е определен като противоположност на „''[[:полезност]]та''” - труд, неприятности и пр. Трудът, който е приятен сам по себе си, следователно e труд от части или вероятно изобщо не е труд (вж. [[:Алтернативна цена]]). Високо специализираният труд от друга страна дължи част от прозиводството си на инвестиция, превърната в практика, която е почти като [[:капитал]]
'''Потребителна стойност''' е приложимостта на тази стока, нейната полезност. Съществува обаче класически [[:парадокс]], който е често споменаван във връзка с този вид стойност. По думите на Адам Смит:
:„''Трябва да се отбележи, че думата стойност има две различни значения: понякога тя означава полезността на даден предмет, а понякога означава възможността, която дава притежанието на този предмет да се купят за него други стоки. Първата може да се нарече потребителна стойност, а втората — разменна стойност. Нещата, които имат най-голяма потребителна стойност често имат малка или никва обменна стойност. Нищо не е по-полезно от водата, но тя не може нито да купи нещо, нито да бъде разменена за нещо. Диамантът, от друга страна, едва ли има потребителска стойност, но срещу него често може да се закупи голямо количество стоки.''“(Богатството на народите Книга 1, Глава IV)
'''Разменна стойност''' е количественото съотношение, което потребителната стойност от един род (дадена стока) се обменя за потребителната стойност от друг род (друга стока/и), с други думи, нейната парична стойност — цената. Тя е съотносима към труда, както обяснява Адам Смит:
:„''Стойността на всяка една стока... за човека, който я притежава и който възнамерява не да я използва или консумира, а да я разменя за други стоки, е равна на количеството труд, който тя му позволява да купи или поръча. Трудът следователно е истинската мярка на разменната стойност на стоките.''“ (Богатството на народите Книга 1, Глава V)
'''Стойност''' (без определения) е вътрешноприсъщата ценност на предмета, която той притежава и извън условията на пазара.
[[Карл Маркс]] определя стойността на стоката чрез трета дефиниция. По негови думи стойността е „социално необходимият абстрактен труд”, въплътен в дадена стока. Според [[Дейвид Рикардо]] и другите класически икономисти тази дефиниция служи като мярка за „реалната стойност”, „[[абсолютна стойност|абсолютната стойност]]” или като „мярка за стойността”, неизменяема при промени в разпределението или технологиите.
Рикардо и Маркс започнали своите обяснения с допускането, че разменната стойност е равна или пропорционална на трудовата стойност. Те мислели, че преположението им е правилно и могат да изучават чрез него динамиката на развитие на [[капитализъм|капиталистическите]] общества.
Други поддръжници на трудовата теория използвали думата „стойност” със значение на „разменна стойност”.
{{превод от2|en|Labor theory of value|371387884}}
| |||