Георги Кондолов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
|||
Ред 29:
На [[5 август]] напуска изходния си район и започва предвижване към селото. Осигурителната бойна група обкръжава селото, а ударната, където се намира войводата, към полунощ трябва да започне атаката. Успоредно с тази акция войводата [[Дико Джелебов]] започва настъплението в село Стоилово. Георги Кондолов повежда четниците си към турската казарма. Войводата е ранен при опит да обходи турските сили откъм къщата на гърка Аристиди Ганозлията. Предварително там се скриват турски войници и изчакват революционерите. Четникът Серафим Стоянов изтегля войводата от полесражението на закрито място. Страдайки от непосилни болки Георги Кондолов моли четниците си да го убият с личната му пушка и да го избавят от мъките. Посочва Йосиф Македончето за свой заместник, а след жребии Димитър Желязков - Македончето застрелва войводата.
Погребан е тържествено на следващия ден от четниците си и населението от околните села. На 5 септември 1925 г. бойните другари на войводата [[Лефтер Мечев]], [[Георги Чепов]], [[Георги Ганчев]], [[Тодор Петков]] и [[Димитър Арнаудов]] пренасят нелегално костите му в Малко Търново в съндъче. На него изписват “Делото е свято. Проклети ще бъдете, ако не продължите борбата”, които са последните думи на Кондолов преди да издъхне.
===Признателност===
| |||