Георги Радков: Разлика между версии

След двете бомбардировки на Балчик на 13 декември 1916 г. сутринта отряд руски бойни кораби в състав крайцерът “Память Меркурия” и ескадрените миноносци “Громкий” и “Счастливый” приближават Балчик. Флагманският кораб “Память Меркурия” се намира между двата ескадрени миноносеца. Той има водоизместване 7428 тt. Въоръжен е с 30 оръдия, от които главен калибър 152 mm - 16-152 ммброя. Разположението им е такова, че позволява 10 от тях да водят огън едновременно по една цел. Двата бойни кораба, съпровождащи руския крайцер, са ескадрените миноносци “Громкий” и “Счастливый”. Те са тип “Новик”. Артилерийското им въоръжение се състои от 3 бр - 102 ммmm (главен калибър) и 22бр -47 ммmm зенитни оръдия (от 1916 г.). На борда им са монтирани пет двутръбни торпедни апарата

Бреговата батарея защитаваща Балчик, е преместена дни преди това от Варна. Батареята е известна и с името “Света Троица”, на името на съществуващият тогава манастирски параклис край с. Галата, където тя е разположена преди преместването в Балчик. Състои се от две 100 ммmm Д-50 морски оръдия, производство на френската фирма “Шнайдер”. Далекобойността им е 8 км. В това отношение оръдията от главния калибър на неприятелския крайцер и съпровождащите го есминци ги превъзхождат. Теглото на един снаряд от оръдията на батареята е 22 кг.kg, а техническата скорострелност е един изстрел в минута. Следователно огневата производителност за 1 мин. е един залп с тегло 44 кгkg. Личният състав на батареята включва 37 души. Командир е капитан Георги Радков тогава на 27 години. Нито войниците нито техния командир са участвали в морски бой имат практически опит за това. По време на боя батареята изстрелва по противника 186 снаряда (обикновени гранати - 130, бронебойни гранати - 44, и шрапнели - 12). В бойния дневник е отбелязано, че руският крайцер е улучен от 4-5 снаряда. В руски публикации се отбелязва, че 100 мм.mm брегова батарея стреля добре. Батареята открива огън по челния ескадрен миноносец от дистанция 5200 мm. Той започва да се отдалечава с пълен ход, докато излиза от нейния обсег и повече не се приближава на изстрелно разстояние. Батареята пренася огъня си по крайцера и с прекъсване води артилерийски двубой с него, когато противникът се отдалечава към н.нос [[Калиакра]]. С точната си стрелба бреговата батарея привлича огъня на противника върху себе си. Водейки артилерийски двубой с флагманския крайцер на неприятеля, тя го отвлича от изпълнение на основната му огнева задача - да нанесе максимални поражения на сградовия фонд на Балчик. Така проявявайки героизъм и с риск на живота си артилеристите на капитан Радков предпазват града от по-големи разрушения. Командирските качества на капитан Радков се изявяват по убедителен начин и неговите артилеристи се противопоставят на противника успешно с бреговата батарея, която е с 20 пъти по-малко на брой оръдия и 100 пъти по-малка огнева мощ от тази на руския флот.

В своя молба до Врачанския областен народен съд от 5 февруари 1945 г. Г. Радков моли да бъдат допуснати и призовани за разпит по наказателното дело, повдигнато срещу него, пет свидетели. Петият е бъдещия председател на БЗНС Георги Трайков, тогава областен директор във Варна, ''”… който ще установи какъв съм аз по партийна принадлежност, каква борба съм водил заедно с него срещу режима на реакцията в миналото и защо съм приел да бъда околийски управител…”'' Няма данни молбата на Г. Радков да е била удовлетворена.<ref>Канавров, Дарин, Морският бой при Балчик. Декември 1916г., 105 стр., "Военно издателство ЕООД", 2009, ISBN 978-954-509-413-2</ref>

До включването на България в Първата световна война офицерът Георги Радков е кавалер на орден [[ За военна заслуга]] V ст. на военна лента и [[Свети Александър (орден)|орден “Св. Александър”]]. През 1917 г. за героичния отпор, даден на отряда руски кораби, капитан Радков е удостоен с Воененвоенен орден за[[За храброст]] IV ст. II клас и с германски [[Железен кръст]] II ст.

== ИзточнициБележки ==