Георги Радков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
сорткат, препратки |
дребни граматически |
||
Ред 37:
===Следвоенен период===
След края на войната капитан Радков се демобилизира. В продължение на около една година до 15 октомври 1921 г. е на дипломатическа работа, изпълнявайки длъжността втори секретар при българските легации в Лондон, Париж и Рим. През 1922 г. Г. Радков вече в България, като постъпва на работа в Българо-италианската банка в София. Като симпатизант на БЗНС и правителството на [[Александър Стамболийски]], след преврата на 9 юни 1923 г. е арестуван и пребит. След [[Атентат в църквата „Света Неделя“| атентата в църквата “Св. Неделя”]] отново е арестуван. Поради липса на вина е освободен след няколко дни. Около 1928-29 г. се премества със семейството си в Русе. През трийсетте години на миналия век Георги Радков служи в Трудовите войски. Когато постъпва в Трудови войски, той е член на БЗНС. През периода 1940-1944 г. заема различни длъжности в тогавашната изпълнителна власт. През 1940-1941 г. той е кмет на Девин, с. Костенец-Ихтиманско. След това е командирован за околийски управител на Охрид. На 23.I.1943 г. е назначен за околийски управител на Оряхово. По негова молба е освободен от тази длъжност на 19 март 1944 г
===Народен съд===
Ред 45:
Във връзка с преименуването на площад в Балчик на неговото име и откриването на паметник на артилеристите защитници на града, в архива на Министерството на вътрешните работи е извършено проучване на всички документи, имащи отношение към наказателното дело, повдигнато срещу Г. Радков от [[Народен съд|Народния съд]]. Не са открити никакви свидетелства, уличаващи го в политическо преследване или репресиране на нелегални или техни роднини и близки. Най-общо отправените срещу него обвинения въз основа на които е издадена присъдата се свеждат до това, че е провеждал политика на тогавашното управляващо правителство.
В своя молба до Врачанския областен народен съд от 5 февруари 1945 г. Г. Радков моли да бъдат допуснати и призовани за разпит по
След многократни постъпки пред съответните инстанции, благодарение на настойчивите и последователни усилия на дъщеря му Лиляна Станилова, той е реабилитиран. С определение № 986 от 4 юни 2007 г. на Окръжен съд - Враца, неговата съдебна реабилитация става юридически факт.
Ред 52:
До включването на България в Първата световна война офицерът Георги Радков е кавалер на орден [[ За военна заслуга]] V ст. на военна лента и [[Свети Александър (орден)|орден “Св. Александър”]]. През 1917 г. за героичния отпор, даден на отряда руски кораби, капитан Радков е удостоен с военен орден [[За храброст]] IV ст. II клас и с германски [[Железен кръст]] II ст.
В град Балчик е наименуван площад „Капитан Георги Радков”, носещ името на защитника на града. На площада от Община Балчик е издигнат паметник на българската брегова артилерия с предоставеното от Военноморския музей за временно ползване 100
== Външни препратки ==
Ред 61:
== Източници ==
* '''Канавров''', Дарин, Морският бой при Балчик. Декември 1916г., "Военно издателство ЕООД", 2009, 342 с. ISBN 978-954-509-413-2
{{сорткат|Радков, Георги}}
| |||