Цар на българите: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Christomir (беседа | приноси) |
|||
Ред 8:
Пръв кан [[Тервел]] получава титлата ''„кесар“'' от византийския император [[Юстиниан II Ринотмет]] в израз на благодарност за оказаната помощ при възстановяването му на императорския престол. Титлата е втора в империята и запазена за престолонаследника, с което формално почти приравнява българския владетел на византийския василевс и признава легитимността на българската държава. Няма информация кан Тервел да я е използвал за обозначаване властта си в България, а само като второстепенна титла при преговори с ромеите.
През 913 княз [[Симеон I]] получава признание за титлата цар (василевс на българите) при обсадата на [[Константинопол]], но 6 месеца по-късно Византия се отмята от признаването. През 920 г., използвайки слабостта на византийската империя, Симеон обявява [[Роман Лакапин]] за узурпатор и себе си за „цар на българи и ромеи“. Със създаване на автокефална българска църква статуквото е утвърдено и всички следващи владетели се титулуват царе.
През XIII век цар [[Калоян]] (Йоаница) води преговори с римския папа [[Инокентий III]], който потвърждава титлите на царя и патриарха.
На [[22 септември]] [[1908]] г. е обявена [[Независимост на България|независимостта на България]] и обединената през 1885 г. държава [[Княжество България]] е прекръстена на [[Царство България]]. Съответно княз [[Фердинанд I|Фердинанд Сакс-Кобург-Гота]] приема отново титлата ''цар''.
| |||