Дзига Вертов: Разлика между версии

Дзига Вертов е привлечен на работа в киното през 1918 г. от Михаил Колцов, ръководителя на кинохрониката към Московския кинокомитет – бивш съученик и състудент на Дзига от Психоневрологическия институт.

 

 

Режисьорът на „Човекът с кинокамерата” (1929) и „Ентусиазъм (Донбаска симфония)” (1930) полага новаторската си естетика върху солидна основа. По време на своята работата върху първия от споменатите филми Вертов проучва перцептивното отношение на зрителя към самия екран, като поставя на задната стена на киносалона камери, които следят реакциите на седящите в залата. При работата върху втория филм провежда лабораторни експерименти, чиято цел е да се установи кои шумове имат най-голямо емоционално въздействие върху човека.

 

 

 

„Човекът с кинокамерата” e един от най-радикалните проекти в киноизкуството. С тази творба Вертов се обръща решително срещу фикционалното кино. За него то е „опиум за народа”, играчка, отвличаща хората от действителните им проблеми. Точно по същия начин говори за Холивудската филмовата индустрия Ги Дебор, авторът на знаменитата книга „Обществото на спектакъла”. Той вижда, подобно на Вертов, във всеки вид инсценировка фалшификация на действителността, чиста глупост, предназначена за също толкова глупави зрители.

Най-близко до търсенията на Вертов е безспорно Валтер Рутман. В неговия „Берлин, симфония на големия град”, както във филма на руския режисьор, акцентът е поставен преди всичко върху вътрешната динамика на образите. На Вертов вероятно прави силно впечатление контрастът между статиката и динамиката в „Париж, който спи”, както и шеметното движение на камерата в някои сцени от „Само часовете”. Творбата на руския режисьор обаче е толкова многопластова, органична и съвършена във формално отношение, че е безсмислено да се спори дали той е заимствал от своите предшественици.

 

 

За другото голямо произведение на Веров („Ентусиазъм”), по-специално за гениалната му идея при озвучаването на филма да използва индустриални шумове, също е безплодно да се питаме дали режисьорът знае, че на 15 май 1930 г. в Берлин се е състояла премиерата на радиопиесата на Валтер Рутман „Weekend“.

Тази полифоничност на мисленето, съзвучна с многогласието на епохата, прави Вертов един от най-великите творци в киното.

 

Вертов, Дз. Статьи, дневники, замислы. Москва, 1966.

 

 

 

[1] Из историята на филмовата мисъл. Антология. Част II, С., 1988, с. 16.

• Новости дня (1954) - „Новините от деня“

 

 

Галина Д. Георгиева "Литературата на факта и документалното кино” В: Електронно списание LiterNet, 14.07.2009, № 7 (116) http://liternet.bg/publish19/g_d_georgieva/literaturata.htm