Никола Козлев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Поборници за освобождението на България от турско робство (ползвайки HotCat.js) |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
През 1869 г. Козлев се завръща в България и като сподвижник на [[Васил Левски]] взема участие в създаването на мрежата от [[революционен комитет|революционни комитети]]. Заради подозренията на турските власти обаче пак забягва на север. Известно време работи като градинар в [[Турну Мъгуреле]], а после отново учителства в Бесарабия. През 1873 г. превежа от руски "Учебна книга за великия божи мир". След [[Освобождението]] се завръща и продължава учителската си дейност: през 1879 г. в Лясковец, през 1880 в с. [[Плаково]], и за последно в [[Стражица]] през 1881 г., когато се пенсионира. Последните години от живота си прекарва в мизерия.
Никола Козлев оставя сравнително малко по обем литературно наследство, но и интересно свидетелство за епохата. Той пише няколко [[елегия|елегии]], които са в духа на [[българска възрожденска литература|българската възрожденска литература]], но също така са и отзвук от неговата лична житейска драма. В стихосбирката „Стар помян“ са събрани елегиите „Плач над синов гроб“, „Плач и тъга и молба за дъжда“, „Всенароден вопиющ глас“ и серия стихове посветени на [[Велико Търново|Търново]]. Те обаче не блестят с особен литературен талант. Безспорно най-значимите творби на Козлев са двете му [[поема|поеми]], от които хронологически втората, „Черен Арап и хайдут Сидер“, му отрежда място на един от родоначалниците на българската национална поема. За нея [[Добри Чинтулов]] създава музика, а [[Добри Войников]] пише възторжени отзиви.<ref>Енциклопедия на българската възрожденска литература, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 1996, ISBN 9544272518</ref>
В чест на книжовника на негово име е кръстено село [[Никола Козлево]].
Ред 24:
<references />
▲{{сорткат|Козлев, Никола}}
[[Категория:Български просветни дейци]]
[[Категория:Български революционери]]
[[Категория:Лясковчани]]
| |||