Михаил Петрушевски (офицер): Разлика между версии

При [[Обявяване на Руско-турската война (1877-1878)|обявяване на войната]] е назначен за командир на II- а Стрелкова [[бригада]] от XIV- а Пехотна дивизия / генерал-майор [[Михаил Драгомиров]] /. Проявява се в [[Битка при Свищов|десанта при Свищов]], където дивизията е главната ударна сила. През м. август 1877 г. XIV- а Пехотна дивизия сменя [[Българско опълчение|Българското опълчение]] на ''Шипченската позиция'' и с чест [[Шипченска битка (август 1877)|отстоява Шпченския проход]]. След раняването на генерал-майор Драгомиров, поема командването на дивизията. Изнася тежеста на [[Шипченска битка (септември 1877)|боевете през м. септември 1877 г.]]. <ref>Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон",С., 1986,с.128</ref>В началото на м. януари 1878 г. в състава на Южния Руски отряд / (генерал-лейтенант [[Фьодор Радецки]] /), сковава силите на Вейсел паша на ''Шипченския проход'' и създава условия за разгрома и пленяването на Централната османска армия. Повишен в звание [[генерал-лейтенант]] и награден с Орден „Свети Георги“ IV и III ст., Орден „Света Ана“ I ст., Златно оръжие „За храброст“ и Орден „Свети Владимир“ II ст.