При [[Обявяване на Руско-турската война (1877-1878)|обявяване на войната]] е назначен за командир на II- а Стрелкова [[бригада]] от XIV- а Пехотна дивизия / (генерал-майор [[Михаил Драгомиров]] /). Проявява се в [[Битка при Свищов|десанта при Свищов]], където дивизията е главната ударна сила. През м. август 1877 г. XIV- а Пехотна дивизия сменя [[Българско опълчение|Българското опълчение]] на ''Шипченската позиция'' и с чест [[Шипченска битка (август 1877)|отстоява Шпченския проход]]. След раняването на генерал-майор Драгомиров, поема командването на дивизията. Изнася тежеста на [[Шипченска битка (септември 1877)|боевете през м. септември 1877 г.]]. <ref>Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон",С., 1986,с.128</ref>В началото на м. януари 1878 г. в състава на Южния Руски отряд (генерал-лейтенант [[Фьодор Радецки]]), сковава силите на Вейсел паша на ''Шипченския проход'' и създава условия за разгрома и пленяването на Централната османска армия. Повишен в звание [[генерал-лейтенант]] и награден с Орден „Свети Георги“ IV и III ст., Орден „Света Ана“ I ст., Златно оръжие „За храброст“ и Орден „Свети Владимир“ II ст.
===След войната===
Продължава службата в Руската армия. Командир на XIV- а Пехотна [[дивизия]] (1878-1882), IV- и Армейски корпус (1882). Повишен е в звание генерал от пехотата (1891). Умира при пожар на борда на речния кораб „Алфонс Зевек“ при гр. Рибинск на р. [[Волга]] (1893).
МихаилРодственици. Петрушевски е брат наБратя: Александър Петрушевски (писател), Фьодор Петрушевски (физик) и Василий Петрушевски (генерал-лейтенант).
== Източници ==
<references />
* Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон",С., 1986, с.128
