Марк Калпурний Бибул: Разлика между версии

Единственият по-значим акт на Бибул като консул е налагането на [[вето]] на законопроекта на Цезар да даде земя на войниците на Помпей в [[Кампания]] и след това да обяви оставащите дни, в които [[комиция|центуриатните комиции]] могат да се събират, за религиозни празници. Цезар представя своя законопроект в Комициите така или иначе и когато Бибул се опитва да се намеси, тълпата счупва неговите ''[[фасции]]'' и изхвърля върху него изпражнения. Той се оттегля от Форума, оставяйки на Цезар пълния контрол върху консулата, въпреки че от време на време публикува оплаквания срещу Цезар, които довеждат до нападения на дома му от поддръжниците на Цезар, ''[[популари]]те''. До края на годината ''популарите'' се шегуват, че консулите всъщност са "Юлий и Цезар", игрословица, породена от традицията да се именуват годините на двамата консули; "оптиматите" от своя страна отвръщат на шегата, сочейки колегата на Бибул за "кралицата на Витиния", намек за твърденията за любовна афера с краля на [[Витиния]]. Бибул прекарва остатъка от мандата уединен в своя дом, където твърди, че е наблюдавал знамения, с което действие претендира всички приети закони през годината са технически невалидни.

 

 

През 48 пр.не. той се съюзява с Помпей срещу Цезар, като командва флота на Помпей в [[Адриатическо море|Адриатика]]. Той превзема морските сили на Цезар, оставяйки Цезар, изхвърлен на брега на [[Епир]], въпреки че това е малък подвиг, тъй като Цезар продължава борбата и разбива Помпей в [[Битка при Фарсал|битката при Фарсал]]. Бибул умира през 48 пр.н.е.

 

 

==Източници==

 

{{Римски консули 75—51 пр.н.е.}}

[[Категория:Древноримски политици]]

[[Категория:Римски републикански консули]]