Атиша Дипанкара Шриджняна: Разлика между версии

'''Атиша Дипанкара Шриджняна''' ([[980]] – [[1054]]) е [[Будизъм|Будистки]] учител от империята Пала, който наред с [[Кончог Гялпо]] и [[Марпа|Марпа Лoдзава]] е ключова фигура от повторното разпространение на ученията на Буда в [[Тибет]] и основател на школата [[Кадам]]. Тази втора вълна е известна с понятието Сарма или Новите Преводи за разлика от Старите Преводи или [[Нингма]], голямата част от чиято традиция, най- вече манастирите й е унищожена по времето на крал Лангдарма.

Атиша е роден в [[Бенгал]] в региона Бикрампур в аристократично семейство и детското му име е Чандрагарбха. От дете той проявява огромен интерес към Будистките учения и според традицията има 100 учители, сред които Шантипа, Джняна Шримати и махапандита [[Наропа]] от Университета [[Наланда Наропа]]. На 21 години става монах и приема името Дипанкара Шриджняна, а до 30 годишен изучава [[Трипитака]] и всички будистки философски школи.

През [[1011]] Атиша със 100 свои ученици се отправя на [[Суматра]], за да се учат при [[Дхармакирти]] от Шривиджая, известен и като Дхармаракшита, където в течение на дванадесет години изучават [[Бодхичита]] или просветлената мотивация на [[Бодхисатва|Бодхисатвите]]. След това те се завръщат в Магадха и получават всеобщо признание от всички будистки учени. След неколкократни покани през 1024г[[1024]]г той заминава в [[Тибет]].

Името на Атиша се свързва с възраждането на Будизма в Тибет около век и половина след разрушителното дело на крал Лангдарма. Дошъл в Тибет по покана на кралската фамилия Нари той е възхитен о богатата библиотека на манастира [[Самье]]. Години наред той превежда и систематизира мнгобройнимнгобройните ценни ръкописи. Неговият- главенкакто намерени там, така и донесени от него самия. Главен ученик и приемник на Атиша е [[Дромтонпа]], който формира традицията наречена Кадампа,. чиятоНейна основа е учението за [[Бодхичита]] или просветлената мотивация на [[Бодхисатва|Бодхисатвите]] и практиката на ума или [[Лоджонг]]. Впоследствие ученията на школата Кадам се преливавливат в [[Кагю]] и другите линии и тя не достига до наше веме като отделна линия, но четиристотин години след Атиша Кадам служи като основа и вхъхновение за [[Дзонкапа]] за създаването на най- голямата тибетска школа [[Гелуг]].

След 30 години активност в Тибет Атиша умира в района на [[Лхаса]] в село Летхан, където днес има мемориална [[Ступа]].