Императорски култ: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
снимки с нормални размери |
мРедакция без резюме |
||
Ред 7:
Първоначално преди времето на [[Принципат]]а [[диктатор]]ите са обожествявани след смъртта си ([[Юлий Цезар]], [[Октавиан Август]]), но по-късно започва самобоожествяването им и приживе ([[Септимий Север]]). Този култ, по мнението на изследователите на религията и в частност на [[Мирча Елиаде]], остава в известен смисъл чужд на традиционната римска религия в западната част на империята и призтича от времето на [[римско-персийски войни|римско-персийските войни]] срещу [[Партско царство|Партското царство]], или по-точно от [[Римско-партски войни|римско-партския конфликт]] по времето на [[Сула]] и [[Помпей]].
Първият който се отправя [[стратегия|стратегически]] срещу изгрева на слънцето е [[Помпей Велики]], като преди това влиза в [[Светая Светих]]. Източните [[зороастризъм|зороастрийски вярвания]] много бързо проникват сред римските
Тази обществена тенденция към одържавяване на [[култ]]а била отразена и на [[право]]во ниво посредством [[императорски конституции|императорските конституции]].
Възприемането на императорския култ е от особено значение за просъществуването на империята на изток през [[средновековие]]то под името [[Византия]]. [[Западна римска империя|Западната империя]] залязва бързо, не само поради варварските германски нашествия, но и поради силните антични [[патриций|патрициански]] и републикански традиции.
По времето на [[Доминат]]а се налага окончателно и
== Източници ==
|