Разлика между версии на „Западен отряд“

редакция без резюме
При подготовката на третата атака в състава му са включени части на III-а Румънска двизия, IV-а Румънска дивизия (генерал [[Александру Чернат]]), Сборен отряд (генерал-майор [[Александър Имеретински]]) и др. В навечерието на атаката е общо 84 000 войника и 424 оръдия. За номинален командир е назначен румънския крал [[Карол I]], началник-щаб е генерал-лейтенант [[Павел Зотов]] (фактически командир).
 
След неуспеха на атаката започва бързо усилване на отряда с части от Гвардейския и Гренадирския корпус. Достига до 122 000 войника. Фактически командир е генерал от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]], началник-щаб е генерал-майор [[Александър Имеретински]]. Създаден е щаб на отряда в с. [[Згалево]] в състав от 18 руски и 2 румънски офицера. Проведена е пълна блокада на града според плана на командира. Предприема успешни действия за прекъсване противниковите комуникационни линии с боевете при [[Битка при Телиш|Телиш]], [[Битка при Горни Дъбник|Горни Дъбник]] и на запад от р. [[Вит]]. Отблъсква опитите за разкъсване на блокадния пръстен при с. [[Гривица]], с. [[Пелишат]] и с. [[Згалево]]. Заема с бой изгодни позиции при ''Зелените хълмове''. След изтощаване на противниковите османски сили и предотвратяване на опита за [[Обсада на Плевен|пробив в блокадата]], Западната османска армия се предава с целия си състав. Бойната дейност на отряда е със стратегическо значение за победата във войната.
 
 
Слек капитулацията на Западната османска армия, Западният отряд престава да съществува като войсково съединение. Частите му са включени в състава на Западния отряд (Гурко), Южния отряд, [[Ловчанско-Севлиевски отряд]] и резерва на Действуващата Руска армия.