Артилерия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: fa:توپخانه |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
== История ==
Още в древността са се използвали различни видове стенобойни машини - [[катапулт]], [[требушет]] и др.
Първата документирана употреба на барутна артилерия е по времето на династията Сон в [[Китай]] през 12 век, когато са използвали бамбукови оръдия. По-късно, в края на 13-и или началото на 14-и век бамбуковите оръдия са заменени с бронзови. По времето на династията [[Мин]] (1368-1644) са създадени първите артилерийски батальони и ролята на артилерията нараства неимоверно.
Артилерията е използвана интензивно от монголите при завоеванията им, и чрез тях технологията се пренася в Западна Азия и Европа.
В началните периоди артилерията и огнестрелните оръжия ([[бомбарди]], [[аркебуз]]и, [[мускет]]и и др.) са използвани главно срещу живата сила.
Обсадата и превземането на [[Константинопол]] през 1453 г. от ордите на [[Мехмед II]] Завоевателя е може би първата голяма битка от стратегическо значение, чийто изход се определя от артилерията. Огромното бронзово оръдие на унгареца Орбан в продължение на 3 месеца руши стените на великия град, преди атаката еничарския корпус и превземането на града на 29 май 1453 г.
Оттогава до началото на 20-и век артилерията се развива непрекъснато и се превръща в главна ударна сила на сухопътните войски и флота. През [[Втората световна война]] водещата роля на класическата артилерия постепенно е изместена от [[танк]]овете и [[авиация]]та, а в наши дни - от ракетните войски с тактическо предназначение и реактивните системи за залпов огън.
== Използване и тактика ==
Непосредствено преди и по времето на [[Първата световна война]], когато масово започват да се използват силно укрепени отбранителни линии (т.нар. позиционна и окопна война) бързо нараства и ролята на артилерията. Особено силно това важи за големите, тежки далекобойни оръдия и гаубици, както в сухопътните армии, така и във флота.
По време на [[Руско-японската война]] от 1904-1905 г. главните битки (при [[Порт Артур]] и [[Цушимското сражение]]) са спечелени от японците благодарение на по-тежките им и по-далекобойни оръдия, които нанасят катастрофални загуби на руския флот.
Ключовата роля на артилерията при преодоляването на силно укрепени линии става ясна по време на [[Балканската война]] 1912-1913 г. Неуспешната атака на Чаталджанската укрепена позиция от българската армия през ноември-декември 1912 г. се дължи до голяма степен на слабата пробивна мощ на полевата артилерия (75 мм гаубици на Круп), както и на равномерната стрелба по целия фронт, вместо огъня на артилерията да се концентрира в една зона за пробив.
Натрупаните знания и опит от началото на войната водят до коренно нова тактика при атаката на [[Одрин]] през март 1913 г. Тогава 90 % от тежката обсадна артилерия е съсредоточена на двукилометров участък от фронта между фортовете Аджиолу и Айвазбаба на Източния сектор. В 13 ч на 11/24 март 1913 г. 424 български и 96 сръбски оръдия откриват огън срещу Одринската крепост. Масираният артилерийски обстрел продължава до 23 ч вечерта и вади от строя голяма част от турските оръдия, унищожава окопите и телените заграждения, проправяйки път за пехотната атака. До 9 часа сутринта на 12/25 март е превзета предната отбранителна позиция на Одрин. При атаката на главната отбранителна линия за първи път е използван т.нар. огневи вал (бараж). Артилерията открива безпощаден огън по фортовете в 23 ч вечерта на 12/25 март. Половин час по-късно започва пехотната атака, а артилерията постепенно пренася огъня си в тила на противника. До сутринта на 13/26 март главната отбранителна линия е овладяна и българските войски навлизат в града.
Пълзящият артилерийски огън или огневи валяк като защитна завеса за пехотата, която следва отблизо, в последствие масово се използва от армиите на Западния фронт по време на Първата световна война.
{{военна-мъниче}}
| |||