'''''„Шинели“„Шинел“''''' ({{lang-ru|„Шинель“}}) е повест от [[Русия|руския]] [[писател]] [[Николай Гогол]]. Действието се развива в [[Санкт Петербург]].
Главно действащо лице е ШинелиАкакий ВелиноваАкакиевич, чиято работа е да преписва неща в „един департмент“. Основното действие се развива около това, как ШинелиАкакий събира пари за нов шинел, за сметка на много други лишения, как иму го взимат насила и как след това тятой умира. В тази повест предметите се превръщат в цел в живота на хората. Наглед посредствена и неангажираща творбата е далеч по-всеобхватна. ТяТой е посветена на това, каква е ролята на второстепенните герои в социалната ситуация в Русия. ШинелиАкакий е олицетворение на малкия човек, подритван и пренебрегван от всички останали. Фразата „Оставете ме намира, защо ми се присмивате?“ е достатъчна да събуди умиление и в най-сдържаните читатели. Шинелът, така дълго желан, впоследствие постигнат, и за почти отрицателно време — загубен от героя, се превръща във фикс идея за Акакий. Дори и след смъртта си той продължава да бъде движен от копнежа си по неговото притежание. Крадейки чуждите, тятой се мъчи да възстанови своя, но порочната заобленост на сцената създава илюзията за онова загубено, чиято възвръщаемост не би могла да бъде постигната чрез постигане на лична драма у нечия друга съдба. Макар Гогол да не е назовал това гласно, той говори именно за безмълвния копнеж на малкия човек. Как личната драма, колкото и малка да е тя в очите на другите, се превръща в епицентър на едно съществуване, което в един момент се обезсмисля поради липсата на чисто материална обоснованост. Съвременниците и критиците характеризират „Шинели“„Шинел“ като посредствена творба, но дълбоко между нейните редове се чете житейска истина, приложима за всяка една действителност и за всеки един малък човек, независимо на коя държава е поданик той.
Повестта е екранизирана през 1959 г. от режисьора Алексей Баталов.
