Арианство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Арианството''' е [[ерес|еретически]] възглед, поддържан от последователите на [[Арий]]. Арианите отричат, че [[Исус Христос]] и [[Бог]] Отец имат една и съща фундаментална природа, разглеждайки Сина като създадено същество, по-низше от Отеца. Арианството се разпространява бързо и за известен период става преобладавщия възглед сред [[християнство|християните]]. [[Първи никейски събор|Първият никейски събор]] ([[325]]) след много спорове осъжда арианството и го обявява за [[ерес]].
[[Файл:Miniature Council of Nicaea condemned Arius (Century IV).jpg|дясно|мини|Никейски събор]]
Основните положения в учението, защитавано от Арий са следните:
Line 6 ⟶ 8:
# Световете ("вековете") са били създадени чрез него, така че той е съществувал преди всички векове; но най-напред, преди Бог Отец да го сътвори, Синът не е съществувал.
Редица [[германски племена]] приемат арианството, а не [[православие|православното]] християнско учение. Първи в това отношение са [[вестготи]]те. Те приемат християнството от [[Урфила]], който от своя страна е приятел на [[Евсевий Никомидийски|Евсебий Никомидийски]] и, тъй като Евсебий споделя арианските възгледи, то той ги предава и на Урфила.
От вестготите арианските възгледи се разпространяват и сред други германски племена. Някъде през [[VI век]] тези племена окончателно приемат "правоверното" християнство. Например през [[589]] г. вестготският крал [[Рекаред I]] обявява на третия събор в [[Толедо]], че приема католическата вероизповед.
== Външни препратки ==▼
* [http://www.pravoslavie.bg/История/Проекции-на-до-никейския-традиционализъм-сред-умереното-арианство-през-IV-век Проекции на до-никейския традиционализъм сред умереното арианство], йеродякон Петър Граматиков▼
==Литература==
*Hans Christof Brennecke: Studien zur Geschichte der Homöer. Der Osten bis zum Ende der homöischen Reichskirche, (BHTh 73), Mohr Siebeck, Tübingen 1988. ISBN 978-3-16-145246-8
*Jean-Marie Mayeur, Luce Pietri, Andre Vauchez: Die Geschichte des Christentums. Altertum, Herder, Freiburg i. B. 2005 (Sonderausgabe, Bd. 2 und 3). ISBN 978-3-451-29100-5.
*Adolf Martin Ritter: „Arianismus“ in: Theologische Realenzyklopädie (TRE) 3, S. 692–719. De *Gruyter, Berlin 1976–2004. ISBN 3-11-002218-4 / ISBN 3-11-013898-0 / ISBN 3-11-016295-4; Studienausgabe: ISBN 3-11-013898-0 / ISBN 3-11-016295-4
▲== Външни препратки ==
▲* [http://www.pravoslavie.bg/История/Проекции-на-до-никейския-традиционализъм-сред-умереното-арианство-през-IV-век Проекции на до-никейския традиционализъм сред умереното арианство], йеродякон Петър Граматиков
* [http://www.theologie-systematisch.de/christologie/4nizaea.htm Aktuelle Literatur - Arianismus]
* [http://www.newmanreader.org/works/arians/index.html John Henry Newman: ''Arians of the Fourth Century'', 1871] (книга Online)
* [http://www.heiligenlexikon.de/Glossar/Arianismus.htm Arianismus], Ökumenischen Heiligenlexikon
*[http://www.ariosophie.de/ Arianic Church in Germany, USA and worldwide ]
[[Категория:История на християнството]]
| |||