Гриша Островски: Разлика между версии

| портрет = dot.png

| роден-дата = [[25 май]] [[1918]]

| роден-място = [[Париж]], [[Франция]]

| починал-дата = [[30 април]] [[2007]]

Роден е в Париж, Франция. Като малък свири на [[цигулка]]. Завършва висше образование, специалност [[театрознание]] във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1957 г. Театралната му дейност започва през 1937 г. в студията на [[Боян Дановски]]. Специализира при проф. В. Константинова в Училище „Щукин“ при Вахтанговсия театър (1969/70). Дебютира с постановката на „Стари другари“ от Малюгин през 1949 г. в [[Народен театър "Иван Вазов"]]. Бил е актьор в Реалистичен театър, Опитен Театър на [[Стефан Сърчаджиев]]. След Войната е режисьор и актьор в [[Радио София]], НТ „Иван Вазов“, [[Младежки театър|Младежкия театър]] (1979-1984), [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Държавен сатиричен театър]] (1957-1975), [[Театър на българската армия]] (1951-1957), художествен ръководител на ДТ — Варна (1975-1979) и [[Сълза и смях|НДТ „Сълза и смях“]].

Островски е преподавател и професор по [[актьорско майсторство]] и [[режисура]] във ВИТИЗ, а от 1981 до 1988 г. е заместник ректор на ВИТИЗ. Удостоен е с наградата за педагогическа дейност — „Почетния Жак“ на френските театрални училища през 1990 г., с награда за изявена педагогическа дейност и работа с млади актьори на фестивала „Театър без граници“ в Лион, Франция и с почетния знак на школата в Милано. Гриша Островски е носител на множество национални награди и държавни отличия, сред които званието „народен артист“, първа награда и награда на [[ФИПРЕСИ]] за филма „Отклонение“ (1969, Варна).

Гриша Островски е известен в гилдията на актьорите като откривател на млади таланти, както и с невероятното си [[чувство за хумор]] и самоирония. Носител е на Наградата за цялостно творчество на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] за 2002 г.

* „Балът на манекените“ от [[Бруно Ясенски]],

* „[[12-те стола]]“ по [[Илф и Петров]],

* „Франк Пети“ от [[Фридрих Дюренмат]],

* „Бидерман и подпалвачите“ от [[Макс Фриш]],

* „[[Много шум за нищо]]“ и „[[Двамата веронци]]“ от [[Уилям Шекспир]],

* „Опера за три гроша“ от [[Бертолт Брехт]],

* „Еквус“ от [[Питър Шафър]],

* „Възкресението“ по [[Лев Толстой]],

* „Щастливи дни“ от [[Самюел Бекет]],

* „Любов“ от [[Мърей Шийзгъл]],

* „Изневяра“ от [[Харолд Пинтър]],

* „Хоровод“ от [[Артур Шницлер]],

* „Снаха“ по [[Георги Караславов]],

* „Сняг“ и „Когато розите танцуват“ от [[Валери Петров]],

* „Импровизация“ от Валери Петров и [[Радой Ралин]],

* „Опит за летене“ от [[Йордан Радичков]],

* „Последната нощ на Сорат“ от [[Стефан Цанев]].

* „[[Уестсайдска история]]“ от [[Артър Лорънс]] и [[Ленърд Бърнстейн]],

* „Моята прекрасна лейди“ от [[Фредерик Лоу]] и [[Алън Джей Лърнър]],

* „Човекът от Ла Манча“ от [[Дейл Васерман]], Дж. Дарион и [[Мич Лий]],

* „Фантазьорите“ от Т. Джонс, Х Шмит.

=== Режисьор ===

*1969 „[[Мъже в командировка]]“;

*1970 „[[Петимата от „Моби Дик“]];

*1971 „[[Герловска история]]“;

*1973 „[[Нона (филм)|Нона]]“;

* [http://ehranov.com/ На снимачната площадка, филма "Герловска история".] Снимки: Петър Ехранов