Обсада на Видин (1913): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 3401307 на Подпоручикъ (б.)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Инфокутия военен конфликт
| име = Обсада на Видин
| конфликт = [[Междусъюзническа война]]
| картинка =
| описание =
| период = 12-18 юли (25-31 юли по [[нов стил]]) [[1913]]
| място = [[Видин]], [[България]]
| причина =
| повод =
| територия =
| резултат = българска победа
| страна1 = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border]][[България]]
| страна2 = [[Картинка:Flag of Serbia.svg|20px|border]] [[Сърбия]]
| командир1 = [[Кръстю Маринов]]
| командир2 =
| сила1 = 4 200 пехотинци{{Br}}52 оръдия
| сила2 =
| жертви1 = 84 убити и ранени<ref>Дървингов, стр. 715</ref>
| жертви2 =
}}
'''Обсадата на Видин''' през юли 1913 г. е неуспешен опит на [[Сърбия|сръбски]] войски да превземат [[Видин|града]] по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]].
 
== Дунавско-Тимошки театър на бойните действия ==
 
В началото на войната в Северозападна [[България]] е разположена 1-ва българска армия. Нейното настъпление в долината на [[Тимок]] се развива успешно от 22 до 25 юни, но [[Румънско нашествие в България (1913)|румънското нахлуване]] през [[Дунав]] в тила и&#768; и неуспехите на гръцкия фронт карат българското главно командване да прехвърли повечето от тези войски в [[Македония (област)|Македония]].<ref>Христов, стр. 180-185</ref> При отстъплението си край град [[Монтана|Фердинанд]] голяма част от [[Девета пехотна плевенска дивизия|9-та пехотна дивизия]] се [[Бунтове в българската армия (1913)|разбунтува]] и се предава (5 юли) в плен на румънците.<ref>Христов, стр. 187-188;{{Br}}Дървингов, стр. 682</ref> Така за пресрещане на сръбското контранастъпление в района на [[Белоградчик]] и [[Видин]] остават малобройни, предимно [[опълченци|опълченски]] части.
Line 5 ⟶ 27:
На 8 юли белоградчишкият гарнизон е разбит от настъпващите сърби (от Тимошката групировка) и останките му се оттеглят към Видин. На следващия ден сърбите влизат в Белоградчик, а конницата им прекъсва сухопътните връзки на Видинската крепост с неокупираните български земи. Край село [[Бела Рада]] се води кръвопролитен бой между сръбския авангард и разузнавателен отряд от крепостния гарнизон, който е принуден да се оттегли.<ref>Христов, стр. 190-192;{{Br}}Дървингов, стр. 692, 696</ref>
 
== Обкръжаване на Видин от сърбите ==
До 12 юли ''Тимошките войски'' (в състав между 16 и 21 [[батальон]]а с 54 оръдия, в т. ч. шест скорострелни и гаубични батареи) затягат плътно обръча около Видин от юг, изток и север. Градът е отбраняван от 3&nbsp;000 опълченци и 1&nbsp;200 редовни войници с общо 52 оръдия, повечето от които остарели и с недостатъчно боеприпаси. На 14 юли те започват артилерийски обстрел на укрепленията и на самия град. Българският комендант генерал [[Кръстю Маринов |Кръстю Маринов]] отхвърля на два пъти предложения да се предаде. Бомбардировките продължават три дни неефективно, военните и цивилните жертви от тях са незначителни.<ref>Христов, стр. 194;{{Br}}Дървингов, стр. 704, 707, 712</ref>
 
До 12 юли ''Тимошките войски'' (в състав между 16 и 21 [[батальон]]а III призив с 54 оръдия, в т. ч. шест скорострелни и гаубични батареи) затягат плътно обръча около Видин от юг, изток и север. Градът е отбраняван от 3&nbsp;000 опълченци и 1&nbsp;200 редовни войници с общо 52 оръдия, повечето от които остарели и с недостатъчно боеприпаси. На 14 юли те започват артилерийски обстрел на укрепленията и на самия град. Българският комендант генерал [[Кръстю Маринов |Кръстю Маринов]] отхвърля на два пъти предложения да се предаде. Бомбардировките продължават три дни неефективно, военните и цивилните жертви от тях са незначителни.<ref>Христов, стр. 194;{{Br}}Дървингов, стр. 704, 707, 712<name="hrist194-drv712"/ref>
 
== Щурмуване на крепостта ==
 
В късния следобед на 17 юли, след продължителна артилерийска подготовка и поредния отказ на гарнизона да се предаде, сръбската пехота напада в западния сектор между [[Новоселци]] и [[Смърдан]]. (Южният сектор, край форта Татарджик, е умишлено наводнен от българите, за да се затруднят действията на противника.) До вечерта две атаки са отбити с артилерийски и пушечен огън. На 18 юли сърбите известяват генерал Маринов за примирието, сключено същия ден в [[Букурещ]]. Веднага след това те отново щурмуват крепостта, този път от север, но контраатаката на русенската опълченска дружина ги принуждава да се оттеглят в безредие. След този последен опит за превземане на Видин двете страни прекратяват огъня. След сключването на Букурещкия мир сръбските войски се оттеглят обратно през границата.<ref name="hrist194-drv712">Христов, стр. 194-195;{{Br}}Дървингов, стр. 704, 707, 712-713, 715</ref>
 
== Източници ==
* Христов, А. ''Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави 1913 г.'' Печатница на армейския военно-издателски фонд, София 1946
* Дървингов, П. ''История на Македоно-одринското опълчение''. Том II, Печатница „Нов живот“, София 1925
* Христов, А. ''Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави 1913 г.'' Печатница на армейския военно-издателски фонд, София 1946
 
== Бележки ==
{{бел2}}
 
[[Категория:Битки през Междусъюзническата война|Видин]]