Обсада на Видин (1878): Разлика между версии

'''Обсадата на Видин''' по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]] е част от операциите на Западния корпус на [[Румъния|румънската]] армия (съюзник на [[Русия]]) за очистване на Северозападна [[България]] от османски войски през януари-февруари 1878 г. ▼

След падането на [[Оряхово]] в края на ноември и [[обсада на Плевен|на Плевен]] на [[стар стил|10 декември]] 1877 г. крепостите [[Видин]] и [[Белоградчик]] остават единствените опорни пунктове на османците в района. Двата гарнизона наброяват общо над 18&nbsp;000 бойци с повече от 100 оръдия. След като завземат [[Арчар]] и Назър махала, в първите дни на 1878 г. румънците начело с генерал Хараламб достигат подстъпите на Видинската крепост, отбранявана от Иззет паша. Блокадата започва на 21 януари, поддържана от румънска дивизия на левия бряг на [[Дунав]] при [[Калафат]].<ref name="genov173"/>▼

На 24 януари е предприет щурм на крепостта. Превзети са редутите при Татарджик, Райновци и Рупци. Защитниците са изтласкани и от село [[Смърдан]], губейки 700 души. Загубите на румънците надхвърлят 400 убити и ранени. На 25 януари османците контраатакуват при Смърдан и [[Иново]], но са отблъснати.<ref name="genov173"/>▼

В края на януари започва артилейска бомбардировка на видинските укрепления, която продължава девет дни. Иззет паша отхвърля предложенията за капитулация, докато на 23 февруари (седмици след [[Одринско примирие|Одринското примирие]]) постъпва заповед от [[султан]]а за предаване на крепостта. Ден по-късно (24 февруари 1878 г.) османските войски се изтеглят от Видин.<ref name="genov173">Генов, Ц. ''Освободителната война 1877-1878''. Издателство „Наука и изкуство“. София 1978, стр. 173-175</ref>▼