Логически позитивизъм: Разлика между версии

Рационалистическият момент във възгледите на логическите позитивисти е свързан с истините на логиката и математиката. Те нямат опитен произход, а произтичат от начина, по който е устроен езикът ни. Това устройство на езика има конвенционален характер -- ние бихме могли и да изменим правилата на съществуващите езици, а са възможни и съществуват също изкуствени езици. Истините на логиката, например "Вали или не вали", не отразяват някакви изключително общи закони на битието, нито са психологически закономерности на мисленето, а произтичат от правилата за употреба на езика ни. В конкретния пример -- от това, че правилата за използване на съюза "или" предвиждат "Вали или не вали" да бъде истинно и в двата възможни случая -- когато "Вали" е истинно, и когато то е неистинно. По подобен начин 2+2=4 е истина поради правилата, възприети в аритметиката за употреба на знаците "2", "4", "+" и "=". Затова истини от този род нито могат да бъдат опровергани от какъвто и да било възможен опит, нито се нуждаят от опит за потвърждението си. Но тези истини имат чисто формален характер. Те не могат да ни научат нищо повече от това, което сами сме вложили в езика. <ref>Карл Г. Хемпел, "За природата на математическата истина", в: ''Философия на науката. Антология'', С. Герджиков, К. Янакиев (ред.), с. 191-4</ref><br />

На неопозитивисткия принцип на верификацията се основава критиката на метафизиката от страна на това течение. Подобно на класическия позитивизъм, логическият позитивизъм отхвърля претенциите на метафизиката на това основание, че нейните изказвания нямат емпиричен източник. Но за неопозитивистите това означава не просто, че тези изказвания не са достоверни, а че те са псевдотвърдения, привидно изразяващи някаква мисъл, но всъщност лишени от смисъл<ref>Рудолф Карнап, "Преодоляване на метафизиката чрез логически анализ на езика", в: ''Философия на логиката ІІ'', София: Изток Запад, 2008, с. 21</ref>. Нали смисълът на едно изречение е методът за неговата верификация, т. е. правилата, които правят неговата истинност зависима от опита. Ако си измислим някаква дума, например прилагателното "рорен", но без да въведем правила, съгласно които изреченията, че това или онова нещо е "рорно", зависят от опита, няма начин да се определи тяхната истинност. Следователно тези изречения и фигуриращата в тях дума "рорен" нямат смисъл. Но същото важи за метафизическото понятие "начало" ("Водата, огънят, числото или умът -- начало на всички неща.") Подобно на това метафизическото (не и митологичното) понятие за Бог е лишено от смисъл, тъй като в метафизиката Бог е лишен от антропоморфни, т. е. сетивно възприемаеми характеристики.<ref>Пак там, с. 13-16</ref>

<references/>

 

 

{{философия-мъниче}}