Константин Никифоров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 27:
 
== Биография ==
Константин Никифоров е роден на 19/31 октомври (ст. ст. 19 октомври ) 1856 г. в семейството на учител в град [[Габрово]]. Първоначално учи в родния си град и в [[Елена]], завършва реално училище в [[Николаев (град)|Николаев]]. През [[1876]] г. постъпва в Константиновското Артилерийско училище в [[Санкт Петербург]], но прекъсва обучението си, за да вземе участие в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. По време на войната служи в XXVI-а Артилерийска [[бригада]] на Руската армия и е повишен във военно звание [[подпоручик]].
 
Непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождение]]то служи за кратко в I-а Полска Видинска [[батарея]]. През [[1879]] г. постъпва в Михайловската Артилерийска академия в [[Санкт Петербург]], която завършва с отличие през [[1883]] г.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
 
При завръщането си в България започва да работи за организирането на българската [[артилерия]] като помощник-началник на артилерията и преподавател по артилерия във [[Военното училище]]. [[Капитан]] Константин Никифоров става първият българин - [[военен министър]] (в [[Правителство на България (10)|правителството]] на [[Петко Каравелов]]). Той заема този временен пост на 9/22 септември (ст. ст. 9 септември) 1885 г., след като руското правителство се противопоставя на [[Съединение на България|Съединението на България]] и изтегля своите офицери от страната.
 
=== Сръбско-българска война (1885) ===
За по-малко от два месеца подготвя армията за [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] ([[1885]]). Подпомага взаимедойствието на корпусите с щаба на войската. За заслугите си по време на войната е повишен в звание [[майор]] и награден с орден „За храброст“ II степен.<ref name="tt"/> На 22 ноември/4 (ст. ст.)декември е утвърден като постоянно заемащ длъжността военен министър на страната.
 
След русофилския военен [[Преврат в България (1886)|преврат]] от 9/[[21 август]] [[1886]] г., имащ за цел детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], Константин Никифоров е включен без негово съгласие в [[Правителство на България (11)|кабинета]] на митрополит [[Климент Търновски]]. Той е смятан за близък с лидера на [[Либерална партия|Либералната партия]] Петко Каравелов и подобно на него, нито подкрепя преврата, нито твърдо му се противопоставя. Никифоров отказва да заеме поста военен министър в новото правителство, подава си оставката и преминава в запаса.
 
През следващите години Константин Никифоров се отдава на преподавателска и литературна дейност. Автор е на „Ръководство за артилерията“ ч.I и II (1889 - 1891). Майор Никифоров се проявява и като пионер в създаването и развитието на родната военно-теоретична мисъл и доктрина.
 
В края на [[1890]] г. Константин Никифоров заминава на лечение в град [[Мерано]] в [[Италия]], където умира на 20 януари/1 февруари (ст. ст. 20 януари) 1891 г. По време на 25-годишният юбилей от Сръбско-българската война през 1910 г. останките му са тържествено препогребани в [[София]].<ref name="tt"/>
 
== Награди ==